О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София 25.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5394 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. А. В. чрез адв. Б срещу решение № 887 от 6.06.08г.по гр.дело № 188/08г.на Пловдивския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 124/4.12.07г.по гр.дело № 310/07г.на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен като неоснователен предявения от същата страна против „К”АД със седалище и адрес на управление гр. К. и Т. П. С. от гр. П. иск за солидарното им осъждане за сумата 8000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Към касационната жалба на Й. К. е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателят сочи като основания за допускане до касационно обжалване хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал претърпени неимуществени вреди,настъпили в резултат на незаконното му уволнение,които да са причинени от ответника С,който не е издател на уволнителната заповед и не е бил директор към този момент,поради което не може да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД. Според съда не може да се ангажира и отговорността по чл.49 от ЗЗД на ответното дружество,тъй като не е установено лице,на което дружеството е възложило изпълнението на някаква работа,при или по повод изпълнението на същата,да е причинило твърдяните от ищеца вреди от неимуществен характер.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос ,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,като развитие на правото ще бъде налице ,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.о.какъвто не е настоящия случай. По приложението на чл.45 от ЗЗД,респ.чл.49 от ЗЗД има трайна съдебна практика,която е съобразена във въззивното решение. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК е посочено бланкетно,без да се сочи конкретна съдебна практика. В изложението се излагат оплаквания за неправилност на решението,които биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК,при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 887 от 6.06.08г.,постановено по гр.дело № 188/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на П. А. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.