О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София 25.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5283 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. Б. К. чрез адв. А от АК- П. срещу решение № 427 от 19.09.08г.по гр.дело № 490/08г.на Пловдивския апелативен съд,с което е отменил частично решение № 390 от 17.03.08г.по гр.дело № 1797/07г.на Пловдивския окръжен съд и е уважил предявения иск по чл.45 от ЗЗД общо за сумата 5000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП ,станало на 22.06.06г.
Към касационната жалба на Й. К. е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателят счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – определяне на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.52 от ЗЗД,който е решен в противоречие с първоинстанционното решение и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищцата Т е пострадала при пътно-транспортно проишествие,станало на 22.06.06г.,в резултат на което е получила множество увреждания –счупване на страничния израстък на голямо-пищялната кост – тибията на дясната подбедрица ;счупване на главичката на малкопищялната кост на същата подбедрица;луксация на ставата между ключицата и лопатката в лявата раменна става;контузия на главата с кръвонасядане в челната област,както и са настъпили усложнения въпреки оперативното лечение. Виновен за ПТП е ответникът Й. К. ,установено с влязло в сила решение № 285 от 14.09.06г.по нахд № 1753/06г.на Пловдивския районен съд. За репариране на търпяните от ищцата болки и страдания въззивният съд е определил обезщетение в размер на 5000 лв,като частично е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 2500 лв до 5000 лв.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Повдигнатият материалноправен въпрос – относно справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане,е съществен,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика,нито е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила съдебно решение,а не когато е постановен различен резултат от двете съдебни инстанции по конкретния казус. Не е посочена противоречива практика на съдилищата по приложение на чл.52 от ЗЗД,която да касае идентични случаи,които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка за всеки отделен случай,а не обща такава за всички случаи,която да възмездява по един и същи начин различни житейски хипотези.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК изисква произнасянето по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона,или когато съдът е възприел друго тълкуване,изоставяйки предишното. В случая по приложението на чл.52 от ЗЗД не е налице посоченото законово основание. Не се сочи в изложението погрешна практика на ВКС,която следва да бъде изоставена,като с оглед променените икономически и социални условия на живот следва да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,при наличие на постоянна такава,даваща разрешение,че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост се изисква всяко обстоятелство се преценява с оглед на конкретния случай.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 427 от 19.09.08г.,постановено по гр.дело № 490/08г.на Пловдивския апелативен съд по жалба на Й. Б. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.