О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 12.05.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 289/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Г. Й. А. срещу решение от 27.10.2009г. по гр.д. № 473/2009г. на Врачански ОС, с което са отхвърлени искове за заплащане обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение, с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ Жалбоподателят поддържа, че със същото е даден отговор на процесуален и материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 13.04.2009г. по гр.д. №3/2009г. на РС Б. С. , е отхвърлил предявените от Г. Й. искове срещу Прокуратурата на Р. за заплащане обезщетения за имуществени вреди в размер на 1000 лева и неимуществени вреди в размер на 7000 лева от незаконно наказателно производство с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ.становено е по делото, че на 18.12.2006г. е образувано досъдебно производство №180/2007г. на РП Б. С. за извършено от жалбоподателя престъпление по чл.323, ал.1 НК-самоволно заключване на помещение на ПК”О”-с. Борован. С постановление от 27.07.2007г. на РП- Б. С. е прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.9, ал.2 НК-поради малозначителност на извършеното деяние. При тези данни съдът е приел, че не е налице незаконно обвинение по отношение на ищеца, тъй като той е бил разпитват само като свидетел по образуваното досъдебно производство, поради което не търпи вреди по смисъла на чл.2, т.2 ЗОДОбВ.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на процесален въпрос от значение за спора, а именно относно преценката на съда за допустимост и относимост на доказателства съобразно разпоредбата на чл.147 ГПК, с оглед възможнастта с тях да се установят факти от значение за решаването на делото, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поддържа също така, че с решението е даден отговор на материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-т.11 и 13 от ТР№3/2004г. на ОСГК на ВКС относно точното тълкуване на понятието “незаконно обвинение” и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 03.10.2008г. по гр.д. №2464/2007г. на ВКС, в което е прието, че когато има прекратено дознание, също са налице вреди от незаконно обвинение, както и решение от 02.12.2008г. по гр.д. №3517/2007г. на ВКС в което е прието, че при образувано полицейско производство, което е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, също съставлява основание за търсене отговорност от държавата по реда на чл.2,т.2 ЗОДОбВ.
При тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения за разглеждане процесуален въпрос относно преценката на съда за допустимост и относимост на доказателства съобразно разпоредбата на чл.147 ГПК, с оглед възможността с тях да се установят факти от значение за решаването на делото, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. На този процесуален въпрос съдът е дал отговор в съответствие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в т.6 на ТР№1/2000г. на ОСГК и ТК на ВКС. Съобразно даденото в същата тълкуване на процесуалните норми- чл.147 ГПК/чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК отм./, пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства и да се твърдят нововъзникнали, които не следва поради, небрежност на страната да не са били обсъдени и допуснати от първоинстанционният съд. Дадено е разяснение, че нови доказателства са тези, които са релевантни за изхода на делото и за пръв път се иска тяхното допускане пред въззивната инстанция, като те могат да бъдат за твърдени, но недоказани от страната факти пред първоинстанционния съд, както и за нови обстоятелства. Пояснено е също така, че „нови доказателства ще бъдат и поисканите пред първата инстанция, но недопуснати от съда макар, че са били допустими и относими към изхода на делото, а така също допуснати, но несъбрани от него не по вина на поискалата ги страна. Освен допустими, доказателствата трябва да бъдат относими и необходими и въззивният съд може да откаже тяхното събиране, щом като фактът е бил установен и за допълнителното му потвърждаване се иска събирането на посочените доказателства. Именно съобразно с тази практика въззивният съд е събрал само допустими и относими доказателства по делото. Ето защо не е налице липса на съдебна практика по поставения процесуален въпрос, което да налага допускане на касационното обжалване за точно приложение на закона и за развитие на правото съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и даденото тълкуване по този въпрос в т.4 на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС. А що се касае до преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това дали искът е основателен, то същата може да доведе до само до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставения за разглеждане материалноправен въпрос- относно точното тълкуване на понятието “незаконно обвинение”, тъй като по същия има дадено тълкуване в задължителна практика на ВКС и не е налице противоречиво произнасяне на съдилищата по него. Съобразно даденото задължително за съдилищата тълкуване на правната норма в т.7 на ТР№3/2004г. на ОСГК на ВКС в чл. 2 ЗОДВПГ са изброени случаите на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитни органи и в случаите на прекратено наказателно производство поради недоказано обвинение, като е посочено, че съответният държавен орган носи отговорност за причинени вреди само когато прокурорът прекратява наказателното производство съгласно чл. 237 НПК в случаите на чл. 21, т. 1 НПК – когато деянието не съставлява престъпление и в случаите, когато намери, че обвинението не е доказано, а не и в случаите на прекратено досъдебно производство на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК. В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд следва да упражнява контрол само върху въззивни решения, постановени в отклонение от вече уеднаквена съдебна практика като допусне до касация решението, постановено в отклонение с нея. В настоящия случай съдебният акт е постановен именно при точно приложение на трайната практиката на ВКС. Ето защо и по този въпрос не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване съобразно разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2009г. по гр.д. № 473/2009г. на Врачански ОС, на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, по жалба на Г. Й. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: