О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№717
София, 24.06.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 559/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Апелативна прокуратура Пловдив срещу решение от 24.11.2009г. по гр.д. №821/2009г. на Пловдивски АС в частта му, с която е уважен предявения от Д. И. иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Прокуратурата поддържа, че със същото в е разрешен въпросът за справедлино обезщетяване на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата-основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14.05.2009г. по гр.д. №1729/2007г. на Пловдивски ОС, е осъдил Прокуратурата на РБ и НСС-София да заплатят на Д. И. сумата 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвидение. Съдът е приел за установено, че ищцата-ответник по жалба, е била привлечена като обвиняем с постановление от 30.09.1996г. на НСС-София за престъпления по чл.242, ал.3 и чл.354, ал.2 НК – за пренасяне през границата, придобиване и държане на наркотични вещества в големи размери. За тези престъпления и е предявено обвинение от Прокуратурата на РБ и е оправдана по същите с влязла в сила присъда от 05.06.2002г. по НОХД №2645/1999г. на Софийски РС. Съдът е отчел обстоятелството, че е била задържана под стража от 18.04.1996г. до 03.10.1997г., младата й възраст, силно влошеното й здравословно състояние, наложило и отстраняването на жлъчния мехур, диабет, състояние на депресия и невъзможност да довърши висшето си образование, с оглед на които й е определи процесното обезщетение.
Прокуратурата на РБ, в изложение към касационната си жалба посочва, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно критерият за определяне понятието ”справедливо обезщетение”, като по този въпрос практиката на съдилищата е противоречива. Представя решение от 22.06.2005г. по гр.д. №876/2004г. и решение от 04.02.2004г. по гр.д. №2041/2002г. на ВКС, в които съдът е намалил размера на определените от въззивния съд обезщетения, както и ТР№3/2004г. на ОСГК на ВКС, в което са очертани предпоставките за носене отговорност по реда на ЗОДОбВ.
С оглед на тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по материалноправен въпрос от значение за спора, но по същият не е налице противоречиво произнасяне на съдилищата. В практиката на съдилищата се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва, както изисква закона и трайната съдебна практика, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен във всеки отделен случай. Формирането по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. Необосноваността, като грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато. В случая от жалбоподателят не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.11.2009г. по гр.д. №821/2009г. на Пловдивски АС в частта му, с която е уважен предявения от Д. И. иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ, по жалба на П. на Република България, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: