О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София,19.02.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №59/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от В. С. Л. срещу решение от 08.10.2008г. по гр.д. № 323/2008г. на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представя решения на ВКС и решение от 03.12.207г. по гр.д. №1732/2007г. на Софийски апелативен съд.
Решението е обжалвано и от Апелативна прокуратура – Велико Търново в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Отново е застъпено становище, че със същото в противоречие с трайната практика на ВКС е разрешен въпросът за справедлино обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 09.04.2008г. по гр.д. №174/2007г. на Плевенски ОС частично, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на В. С. сумата 15 000 лева неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 45000лева, като му е присъдил обезщетение и 1850лева имуществени вреди, както и лихва върху присъдените обезщетения, считано от 23.04.2007г. Съдът е изложил съображения, за това че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е фактът, че наказателното производство продължило 9г. и 5м., като В. С. е бил лишен от свобода 1година и 21дни и с решение от 23.04.2007г. по нохд 1069/2006г. ВКС го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.282, ал.2 НК, за кова че като директор на клон на „С” АД” гр. Г. е спомогнал да бъдат отпуснати необезпечени кредити в нарушение на служебните си задължения. Съдът, за да определи размера на дължимото се обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, е съобразил също обстоятелствата, че същият е останал без работа за продължителен период от време, което е довело до значително влошаване на психологическото и физическото му здравословно състояние, като е било уронено доброто му име поради разгласяване на случая по медиите. Размерът на имуществените вреди съдът е определил като е взел предвид направените разходи по защитата по воденото срещу него наказателно производство, който в последното не са му били присъдени.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване В. С. поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на съществен материалноправен въпрос, а именно относно определяне обезщетението за претърпените от него вреди по „справедливост”, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В изложение към касационната си жалба и Прокуратурата на Република България поддържа същото основание за допускане на касационното обжалване. Поддържа също така, че в противоречие с практиката на ВКС е присъдено и обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи в наказателното производство, тъй като същите е следвало да се потърсят именно в другото производство.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. В представените решения на състави на ВКС, както и в трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./ е задължен да съобрази и онези факти, които макар и да са настъпили независимо от волята на страните, са дали отражение върху спорното правоотношение. Пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен във всеки отделен случай. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение и за претърпените от ищеца имуществени вреди, които също се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Не са налице и другите посочени в жалбите основания за допускане на касационното обжалване визирани в разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Както вече бе посочено по-горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. Не се сочи и в двете жалби погрешна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена, като с оглед променените икономически и социални условия на живот, следва да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при наличие на постоянна такава даваща разрешение, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2, т.2 ЗОДОбВ по справедливост се изисква всяко обстоятелство се преценява с оглед на конкретния случай.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от решение от 08.10.2008г. по гр.д. № 323/2008г. на Великотърновски апелативен съд по жали на В. С. Л. и Апелативна прокуратура – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: