О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 19.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №543/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Б. М. Д. срещу решение от 26.11.2008г. по гр.д. № 571/2007г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ Жалбоподателят поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Решението е обжалвано и от А. прокуратура – Софияо в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Отново е застъпено становище, че със същото в противоречие с трайната практика на ВКС е разрешен въпросът за справедлино обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 19.03.2007г. по гр.д. №3154/2005г. ВКС е отменил решение от 05.07.2005г. по гр.д. №2299/2004г. на САС в частта, с която е отхвърлен иск за присъждане на имуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата и е върнал делото за ново разглеждане с указания да направи анализ на доказателствата по делото, които сочат за наличие на такива.
По жалбата на Б. М.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 04.06.2001г. на СГС по гр.д. №1076/1998г., е осъдил П. на РБ да заплати на Б. М. сумата 189 600 ЩД обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съдът е установил, че образуваното срещу Б. М. наказателно производство е прекратено поради недоказаност с постановление на СГП от 16.03.1995г. по сл.д. №186-6/1992г. по описа на Софийска с. с. за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и 5, във вр.209, ал.1 НК – документна измама, довела до причиняване на вреда в размер на 1 200 000 лева, като е отменена и мярка за неотклонение парична гаранция, но е бил задържан под стража за времето от 30.11.1992г. до 04.08.1993г. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят е сключил договор за доставка на ръчни часовници от Ш. на стойност 189 600ЩД, като същите са били иззети при доставката им от ССлС, а жалбоподателят е заплатил цената им и поради следствените действия не е могъл да освободи стоката от митницата. Приел е, че това за него съставлява имуществена вреда от незаконно обвинение в извършване на престъпление и е присъдил обезщетение в размер на тяхната равностойност във валута.
В изложение към касационната си жалба Б. М. поддържа, че с обжалваното решение е разрешен съществения правен въпрос относно вида на валутата, в който следва да бъде определено обезщетението за претърпените от него имуществени вреди, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС и който е от съществено значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на посоченото в жалбата основание. В случая съдът е дал разрешение на съществения материално –правен въпрос именно в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз и в ТР №2 по гр.д. №/1997г. на ОСГК на ВКС и тъй като в жалбата не се сочи да е налице погрешна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена, като с оглед променените икономически и социални условия на живот, следва да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.4 от ЗОДОбВ, при наличие на постоянна такава даваща разрешение, че при определяне на обезщетение за имуществени вреди при отговорност по чл.2, т.2 ЗОДОбВ се изисква всяко обстоятелство да се преценява с оглед на конкретния случай, за да се обезщетят всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, то не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По жалбата на П. на РБ.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване прокуратурата поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществен процесуален въпрос, а именно относно необходимостта да бъде изслушана експертиза, която да даде оценка за размера на имуществените вреди, които е претърпял Б. М. в резултат на незаконното обвинение. Прокуратурата поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по жалбата и на П. на РБ на соченото от нея основание. Определеното обезщетение за претърпени имуществени вреди при отговорност по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ в най-пълна степен следва да компенсира същите. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 26.11.2008г. по гр.д. № 571/2007г. на Софийски апелативен съд по жалби на Б. М. Д. и П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: