О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1318
София,25.09.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1008/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. С. А. решение от 23.02.2009г. по гр.д. № 6/2009г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОбВ. Жалбоподателята поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост.
Решението е обжалвано и от А. п. Варна в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОбВ. Отново е застъпено становище, че със същото в противоречие с трайната практика на ВКС е разрешен въпросът за справедлино обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 21.11.2008г.-260/2008г. на Търговищки ОС, е осъдил прокуратурата да заплати обезщетение в размер на 8 000 лева и е отхвърлил иска до пълния му размер от 30 000 лева.становено е по делото, че с присъда от 20.12.2007г по НОХД222/2005г. на Търговищки ОС С. С. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.282, ал.2 НК, тъй като като длъжностно лице -Кмет на Община О. е превишил правата си и е сключил неизгоден договор, при което е причинил щета в размер на 24443,56лева. Съдът, като е установил, че подсъдимият не е бил задържан под стража, но наказателното производство е причинило влошаване на здравословното му състояние, по справедливост му е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 8000лева.
В изложение към жалбата на С. С. поддържа, че разрешения с решението материалноправен въпрос, а именно относно критерият за определяне понятието ”справедливо обезщетение”, е разрешаван противоречиво от съдилищата –основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ,т.2 ГПК. Представя две решение на Шуменски и Пловдивски АС, в които присъдени обезщетения в по-висок размер
П. на РБ в изложение към касационната си жалба също посочва, че съдът с решението си се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно критерият за определяне понятието ”справедливо обезщетение”, като по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решения на ВКС в които са присъдени по-нисък размер обезщетения.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. В представените решения на състави на ВКС, както и в трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./ е задължен да съобрази и онези факти, които макар и да са настъпили независимо от волята на страните, са дали отражение върху спорното правоотношение. Пострадалото лице следва, както изисква закона и трайната съдебна практика, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен във всеки отделен случай.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Не са налице и другите посочени в жалбите основания за допускане на касационното обжалване визирани в разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Не е посочена противоречива практика на съдилища по приложение на чл.52 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Както вече бе посочено по-горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи, която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. Не се сочи и в двете жалби погрешна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена, като с оглед променените икономически и социални условия на живот, следва да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при наличие на постоянна такава даваща разрешение, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2, т.2 ЗОДОбВ по справедливост се изисква всяко обстоятелство да се преценява с оглед на конкретния случай.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.02.2009г. по гр.д. № 6/2009г. на Варненски апелативен съд, по жалби на С. С. А. решение и П. на Република България, на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: