О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1472
София,28.10.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 980/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Апелативна п. Пловдив срещу решение от 09.03.2009г. по гр.д. № 535/2008г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ П. поддържа, че със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата, а именно въпросът за справедлино обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата.
Ответникът Д. С. М. не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 19.03.2008г. по гр.д. №2827/2006г. на Пловдивски ОС, е осъдил П. на РБ да заплати на Д. С. сумата 7500 лева неимуществени вреди от незаконно обвинение и лихва от 16.01.2006г., като е отхвърлил иска до пълния му размер от 50 000лева. Съдът е приел за установено, че срещу ищецът е повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.2 НК – за кражби и грабежи в големи размери, по преписка №481/1995г. на О. п. Пловдив, което производство е било прекратено с Постановление от 15.02.2005г. на ОП-Пловдив поради недоказаност. Съдът е изложил съображения за това, че при определяне на обезщетението за нанесените на Д. С. неимуществени вреди от незаконните действия на пракуратурата, следва да се вземе предвид факта, че производството е продължило над десет години, като през този период същият не е можел да участвува като професионален борец в международни състезания, поради наложената му забрана да напуска страна, което е довело до психологически проблеми у ищеца, който се е чувствувал унизен.
П. на РБ в изложение към касационната си жалба посочва, че съдът с решението си се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно критерият за определяне понятието ”справедливо обезщетение”, като по този въпрос практиката на съдилищата е противоречива и съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 22.06.2005г. по гр.д. №876/2004г. и решение от 04.02.2004г. по гр.д. №2041/2002г. на ВКС, в които съдът е намалил размера на определените от въззивния съд обезщетения.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на ВКС. В представените решения на състави на ВКС, както и в трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен предходен момент, а съдът определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното решение. Съдът на основание чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./ е задължен да съобрази и онези факти, които макар и да са настъпили независимо от волята на страните, са дали отражение върху спорното правоотношение. Пострадалото лице следва, както изисква закона и трайната съдебна практика, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен във всеки отделен случай.
Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това какъв следва да бъде размера на обезщетението, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно, но само, ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.03.2009г. по гр.д. № 535/2008г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ по жалба на Апелативна п. Пловдив, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: