О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 23.03.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1927/2009г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. Ц. К. срещу решение от 07.08.2009г. по гр.д. № 2394/2008г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ
Жалбоподателят поддържа, че със същото са разрешени процесуално и материалноправен въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 10.06.2008г. по гр.д. №528/2006г. на Софийски ГС, е осъдил П. на РБ да заплати на П. Ц. сумата 2 000 лева неимуществени вреди и е отхвърлил иска му до пълния предявен размер от 20 000лева, както и иска му за присъждане на обезщетение в размер на 7020лева имуществени вреди.
Съдът е приел за установено, че с присъда от 26.06.2003г. по НОХД5286/2001г. Софийски РС е признал П. Ц. за невиновен да е извършил престъпления по чл.282, ал.3 НК като Директор на клон “Н” на “П”АД. и присъдата е влязла в сила на 19.05.2005г. Обвинението е било повдигнато с Постановление от 23.09.1997г. по пр. №9507/1996г. на Софийска ГП, като мярката за неотклонение е било “парична гаранция”. Съдът е изложил съображения, за това че от значение при определяне на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в случая е не фактът, че наказателното производство продължило 8 години, а обстоятелството, че не е бил лишен от свобода и е можел свободно да се придвижва и не е доказал настъпване на тежко заболяване в резултат на незаконното обвинение, нито силен психически стрес, както е поддържал в исковата си молба. Изложени са съображения за това, че доколкото данни за повдигнатото обвинение са били изнесени и в пресата, то не налице причинна връзка на действията на прокуратурата, с действията по уронване доброто име на жалбоподателя в печатни произведения. Съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, тъй като е приел, че ищецът не е доказал да търпи такива поради направени разходи по воденето на наказателното производство, след като не е поискал тяхното присъждане в същото.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на съществен материалноправен въпрос, а именно относно определяне обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди по „справедливост”, който въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представя решения на Софийски ГС и Софийски АС, за които няма отбелязване да са влезли в сила, поради което не следва да бъдат обсъждани при допускане на касационното обжалване, както и решение от 11.05.2005г. по гр.д. №2710/2003г. на ВКС, в което е отхвърлен иск за имуществени вреди, поради липса на причинна връзка на същите с незаконното обвинение, решение от 13.03.2002г. по нохд№686/2001г. на НК на ВКС, в което е прието,че разноските за адвокатско възнаграждение на оправдан подсъдим могат да се претендират по реда на ЗОДОбВ.
В изложение си жалбоподателят поддържа също така, че съдът се е произнесъл и по процесуални въпроси от значение за спора, а именно относно възможността Софийска ГП да обжалва постановеното от Софийски ГС решение, в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в ТР№3/22.04.2005г. на ВКС-т.15, като в противоречие с практиката на ВКС съдът се е произнесъл и по процесуалния въпрос изискващ последният да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността и размера на дължимите се обезщетения за претърпените вреди от незаконно обвинение- имуществени и неимуществени такива.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по процесуалния въпрос относно задължението му да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на исковете с правно основание чл.2 ,ал.1, т.2 ЗОДОбВ, в противоречие с практиката на ВКС. Съдът на основание чл.12 и чл.235 ГПК – чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./ е задължен да съобрази всички факти дали отражение върху спорното правоотношение. Пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, като бъде компенсирано в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Съдът, в противоречие с даденото разрешение и в т.11 на Постановление 4/1968г. на Пленума на ВС, при определяне размера на вредите, не е взел под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. В постановлението е прието, че в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на вредите. Постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването на този процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не са налице другите посочени в жалбите основания за допускане на касационното обжалване визирани в разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, а и по отношение на останалите поставени в изложението на жалбоподателя правни въпроси като съществени за изхода на спора настоящата инстанция намира, че те макар и да са подготвили формирането на силата на присъдено нещо върху предмета на спора не са обусловили решаващите изводи на съда.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 07.08.2009г. по гр.д. № 2394/2008г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ по жалба на П. Ц. К..
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на ІV-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: