Определение №318 от по гр. дело №3860/3860 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 318
                                           София 03.04.2009г.
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3860 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Г. Н. и Г. А. Р. чрез адв. Н срещу решение № 254 от 14.03.08г.по в.гр.дело № 986/07г.на Варненския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 705 от 12.03.07г.на Варненския районен съд,постановено по гр.дело № 6156/05г. С него е обявен за относително недействителен по отношение на ищците М договор за дарение,обективиран по п.1 от нот.акт № 187,н.д. № 172/05г.,по силата на който ответницата П е дарила на ответницата Г недвижим имот,представляващ имот ап. № 30,находящ се в жилищната сграда на бл.68,вх.1,ет.6 в ЖК”В” на основание чл.135 от ЗЗД.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторите считат,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС. Представят решение № 120 от 2.02.00г.по гр.дело № 704/99г.на ВКС,ІV г.о.;решение № 345 от 30.05.99г.по гр.дело № 36/99г.на ВКС,ІІ г.о.;решение № 663 от 20.03.1969г.на ВКС по гр.дело № 250/69г.на І г.о. и решение № 1* от 3.11.98г.по гр.дело № 1227/98г.на ВКС,ІV г.о.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищците са кредитори по непарично вземане,като в тяхна полза съществува потестативното право да поискат от съда да обяви за окончателен предварителния договор от 23.12.03г.поради неизпълнение от страна на надлежния длъжник – ответницата Н. Изложени са съображения,че вземането е възникнало преди атакуваната сделка,оформена с нот.акт № 187/2005г. и е налице увреждане на кредиторите,тъй като с предприетото действие по прехвърляне на имота от страна на П. Н. се препятства възможността да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен. Тъй като атакуваната сделка е сключена между роднини по права линия от първа степен съдът е приложил разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД,според която се презумира знанието на договарящите за увреждането на кредитора. Направен е извод,че с ангажираните гласни доказателства ответниците,върху които пада доказателствената тежест,не са оборили посочената презумпция, поради което е прието,че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД за успешното провеждане на иска.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В изложението не е формулиран съществен материалноправен въпрос. Повдигнатият процесуално правен въпрос се отнася до тежестта на доказване и е съществен,тъй като е обусловил съдържанието на въззивното решение,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Има трайна практика на ВКС във връзка с приложението на чл.135 от ЗЗД . В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената практика на ВКС,в т.ч.и с приложените съдебни решения. Доводите,че с гласните доказателства е оборена презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД,касаят правилността на решението и биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 254 от 14.03.08г.,постановено по в. гр.дело № 986/07г.на Варненския окръжен съд по жалба на П. Г. Н. и Г. А. Р.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top