О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София 11.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4918 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Д. П. чрез пълномощника адв. Н от АК- С. срещу решение № 161 от 22.05.08г.по в.гр.дело № 236/08г.на Смолянския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 215 от 27.12.07г.на Чепеларски районен съд,постановено по гр.дело № 66/07г.,с което е отхвърлен иска по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване собствеността на наследниците на П. И. Р. ,б.ж.на с. О.,общ. Чепеларе,починал на 15.02.1917г. върху три имота- гори с площи съответно от 6.666 дка ,1.333 дка и 0.666 дка в м.”Б”
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката сочи основанието на т.2 от чл.280 ал.1 от ГПК като счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,решен в противоречие със съдебната практика. Представя решение № 187/15.12.07г.на Районен съд-Чепеларе по гр.дело № 104/07г. и решение № 129/17.03.04г.на Районен съд-Чепеларе по гр.дело № 84/03г.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли исковата претенция съдът е приел,че спорните гори са били отнети не от общия наследодател П,починал през 1917г.,а от живите му към 1946 г.наследници,всеки от които на собствено основание би могъл да търси съответната част от имотите. Изводът е мотивиран с разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗВСЗГФ,според който горите и земите от горския фонд се възстановяват на лицата,от които са отнети,съответно на техните наследници и правоприемници.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В изложението към касационната жалба не е формулиран съществен материалноправен въпрос, разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените съдебни решения с предмет искове с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ не са относими към конкретния спор.
Що се касае до довода,че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и неправилно е преценил доказателствата по делото,то той не сочи основание за допускане на касационно обжалване. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за да отхвърли предявения иск като неоснователен, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 161 от 22.05.08г.,постановено по в. гр.дело № 86/08г.на Смолянския окръжен съд по жалба на К. Д. П.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.