О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София 23.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 664 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от К. К. К. чрез адв. С от САК срещу определение № 8* от 27.07.09г.по в.ч.гр.дело № 2035/09г.на Софийски градски съд,ІІІ Б състав,с което е оставено в сила определение от 6.01.09г.,постановено по гр.дело № 10663/08г.на Софийски районен съд,40 състав за връщане на исковата молба на същата страна поради недопустимост на предявените искове.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Приложени са копия от решения и определения на състави на ВКС;ТР № 87/2.09.1954г.на ОСГК на ВС,ППВС № 3 от 29.03.1973г.решение № 59 от 1.06.1960г.на ОСКГ на ВС;ТР № 1/17.07.01г.на ОСГК на ВКС и определение от 7.04.03г.по ч.гр.дело № 3221/02г.на СГС.
В писмен отговор ответницата по жалбата моли въззивното определение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че правилно първоинстанционния съд е върнал исковата молба на ищеца К. К. поради недопустимост на предявените искове. В нея и в уточнителните молби са наведени доводи не за нищожност на атакуваните влезли в сила съдебни решения,а се иска установяване на неправилността им,т.е.предявява се установителен иск относно факт,какъвто не е предвиден в закона. В частта относно предявените установителни искове за установяване на фактите,че не е текла погасителна давност в полза на ответницата по отношение на ищеца в определен период от време и че определен нот.акт е правилно издаден,съдът е счел,че производството е също недопустимо,тъй като за тези факти не е предвидено да се установяват самостоятелно по исков път,а и за ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителен иск в случаите,когато се домогва да установи обстоятелства,които да му послужат за предявяването на осъдителен или конститутивен иск.
Настоящият състав счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на исковете за установяване неправилност на влезли в сила съдебни решения и за установяване на обстоятелства,обхванати от силата на пресъдено нещо с посочените решения,не е разрешен в противоречие с утвърдената практика на съдилищата. Приложените съдебни решения са неотносими,тъй като не касаят идентичен случай,за да може се направи извод за противоречива практика.
Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 8* от 27.07.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 2035/09г.на Софийски градски съд,ІІІ Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.