О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
София 27.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 215 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от И. А. И. чрез пълномощник адв. Н от АК-Русе срещу определение № 4 от 16.01.09г.по в.ч.гр.дело № 5/09г.на Великотърновския апелативен съд,с което е оставено в сила определение № 158 от 6.10.08г.,постановено по гр.дело № 150/07г.на Русенския окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на същата страна за допускане на обезпечение на предявения от нея насрещен иск срещу З. С. М..
В изложението към жалбата се сочи,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че правилно първостепенният съд е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение по предявения от ответницата по първоначалния иск И. И. насрещен иск,тъй като събраните по делото доказателства не обосновавали извод за вероятната му основателност.
Настоящият състав счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване – решен от въззивния съд процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Решаването на съществените за обезпечителното производство въпроси не може да се разглежда като допринасящо за точното приложение на закона и за развитие на правото. Регламентацията на обезпечителното производство,съдържаща се в новия ГПК,не се отличава съществено от предходната уредба,особено що се касае до предпоставките за допускане на обезпечение,видовете обезпечителни мерки и начините за налагането им. Поради това създадената досега многобройна и непротиворечива съдебна практика по всички съществени за това производство въпроси е напълно относима и към новата правна уредба. Оттук и изводът,че решаването на тези въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,т.е.то не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Оплакването на жалбоподателката за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на определението,свързани с правилната преценка на същите,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тази преценка е винаги конкретна- на база твърденията в молбата и представените доказателства. Именно поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въвеждат общо валидни критерии,които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете,а следва да се подхожда индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело.
По изложените съображения настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 4 от 16.01.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 5/09г.на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.