О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София 13.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 605 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от М. П. К. чрез служебен адвокат А от АК-Плевен срещу определение № 659 от 27.07.09г.по в.ч.гр.дело № 590/09г.на Плевенския окръжен съд,с което е оставено в сила определение № 5* от 1.06.09г.,постановено по гр.дело № 2702/08г.на Плевенския районен съд за прекратяване на производството.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Приложено е копие от определение от 31.10.03г.по гр.дело № 3764/03г.на ІV г.о. на СГС.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че правилно първостепенният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска за заплащане на парични суми,представляващи обезщетение за признато,но невъзстановено право на собственост върху 10 857 дка земеделска земя. Изложени са съображения,че в ЗСПЗЗ е предвиден специален административен ред за определяне начина на обезщетяването със земи от общинския поземлен фонд,със земи от държавния поземлен фонд или с компенсационни бонове на собствениците,на които е признато,но не е възстановено право на собственост върху земеделски земи в стари реални граници или с план за земеразделяне. Според съда липсва предвиден законов ред за присъждане на паричната равностойност на тези обезщетения на правоимащите лица,поради което и предявеният иск за присъждане на паричната равностойност на обезщетението е недопустим.
Настоящият състав счита,че не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на иска за присъждане на паричната равностойност на обезщетение за признато,но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи,предявен по общия граждански ред,не е разрешен в противоречие с утвърдената практика на съдилищата. Приложеното съдебно решение е неотносимо към конкретния случай,тъй като касае друга фактическа обстановка и възникналият спор не е по същия правен въпрос.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Поставеният въпрос за тълкуването и прилагането на материалноправната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не е от значение за изхода на делото,тъй като решаващите мотиви на въззивния съд, за да направи извод за недопустимост на иска са,че жалбоподателят има друг път на защита.
Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 659 от 27.07.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 590/09г.на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.