О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София 13.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 746 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от И. А. Г. чрез адв. Ц срещу определение № 2* от 29.09.09г.по в.ч.гр.дело № 2521/09г.на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено определение № 7* от 11.08.09г.по ч.гр.дело № 1927/09г.на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е допуснато обезпечение на предявения от И. Н. А. против И. А. Г. в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Н установителен иск за недължимост на сумата 1 860 лв,представляваща просрочена издръжка за детето по изп.дело № 9194/08г.на ДСИ при ПРС за периода от 1.12.03г.до 1.02.09г.,чрез налагане на обезпечителна мярка”спиране на изпълнението”по посоченото изп.дело.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочи бланкетно основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Липсва формулировка относно това кой е правният въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че предявеният отрицателен установителен иск е допустим и вероятно основателен,както и че е налице обезпечителна нужда за молителя от допускане на поисканото обезпечение. За да направи този извод съдът е изложил съображения,че искът е подкрепен с убедителни доказателства,обосноваващи неговата вероятност,в т.ч.и признанието на ответницата по твърдяните от ищеца факти. С оглед обстоятелството,че изпълнението на вземането на ответницата,за което ответникът твърди,че не дължи, е насочено към негов недвижим имот е прието,че при едно бъдещо позитивно за ищеца съдебно решение, осъществяването на правата му ще бъде затруднено.
Настоящият състав счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване – решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен в обжалвания акт,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното определение правният въпрос е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОС на ГК и ТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая жалбоподателката смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивното определение,като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК отново са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тази доводи биха съставлявали основание по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не и такова по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Позоваването на ТР № 1/01г.на ОСГК на ВКС е неоснователно,тъй като обжалваното определение не се разминава по правни изводи с него. Липсват конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в противоречие с цитираното тълкувателно решение.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2* от 29.09.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 2521/09г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.