О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София 05.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 101 по описа за 2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. С. и И. И. С. против определение № 941 от 17.07.09г.по гр.дело № 373/09г.на Върховния касационен съд,състав на Трето г.о.,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение,постановено по гр.дело № 87/08г.на САС,І-ви състав по касационна жалба на същите страни.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема че частната жалба е процесуално недопустима,поради следното:
Разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения-тези,които преграждат по-нататъшното развие на делото и тези,за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му,а то не е и преграждащо развитието на делото. С новия ГПК/ДВ,бр.50/07г./исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.н.предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК,в което се проверява наличието на условията на чл.280 от ГПК. С постановяване на определението по чл.288 от ГПК,с което не се допуска касационно обжалване,ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението не прегражда развитието на делото,а е акт,с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция,която е предвидена и уредена като факултативна съгласно РКС № 4/16.06.2009г. Изводът за необжалваемост на определението по чл.288 от ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл.296 от ГПК,визираща влизане в сила на решенията. Разпоредбите на т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение – когато срещу него е подадена касационна жалба,но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 от ГПК,респективно касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване/от влизането му в сила/в първата хипотеза,докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е поставено на плоскостта на неуважаването на касационната жалба.
По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на Г. И. С. и И. И. С. срещу определение № 941 от 17.07.09г.по гр.дело № 373 /09г.на Върховен касационен съд,ІІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.