О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№95
София.19.02.2009г.
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 2363 по описа за 2008 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Л. Р. от гр. С. срещу определение № 457 от 8.05.08г.по в.ч.гр.дело № 1278/08г.на Софийски градски съд. С него е оставено в сила определението от 7.12.07г.,постановено по гр.дело № 9734/07г. на Софийски районен съд,59 състав,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изпращане делото по подсъдност на Смолянския районен съд.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че с исковата молба ищецът А е упражнил правото си на избор по чл.87 от ГПК/отм./ като е сезирал Софийския районен съд с иск срещу жалбоподателката за делба на имущество,придобито по време на брака,едно от които е апартамент,находящ се в гр. С..
В изложението към жалбата се сочи,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
След преценка доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото,съдът намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1т.2 и т.3 от ГПК за допускане до касационно производство –решен от въззивния съд съществен правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Представените определения от 6.06.05г.по гр.дело № 722/05г.на Видинския районен съд и от 21.11.05г.по ч.гр.дело № 554/05г.на Видинския окръжен съд са неотносими към настоящата хипотеза.
Жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения ВКС,състав на ІV г.о.приема,че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол,тъй като не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
С оглед изложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 457 от 8.05.08г.по в.ч.гр.дело № 1278/08г.на Софийски градски съд,ІV-Д отд.,с което е оставено в сила определението от 7.12.07г.,постановено по гр.дело № 9734/07г.на СРС,59 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.