О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София 13.07.2009г.
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на осми юли през две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 298 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. чрез адв. С срещу определението от 4.03.09г.по гр.дело № 2619/08г.на Пловдивския окръжен съд,с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Като взе предвид доводите в частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт,Върховният касационен съд приема следното:
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявен е иск от Н. Г. И. против П. на Република България и О. с. с.-Пловдив с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 5 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпяни от водено срещу него наказателно производство за престъпление по чл.313 ал.2 вр.ал.1 от НК,което е било прекратено с постановление на Районна прокуратура –Пловдив от 27.07.07г. поради това,че деянието не съставлява престъпление.
С обжалваното определение въззивният съд е спрял на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК производството по делото. За да постанови определението си съдът се е позовал на данните по делото за висящ преюдициален спор .
Определението е незаконосъобразно. Съдът спира делото според чл.229 ал.1 т.4 от ГПК когато в същия или друг съд се разглежда дело,решението по което ще има значение за правилното решение на спряното дело. По настоящото дело се претендира обезщетение за вреди,причинени от органите на следствието и прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление,като наказателното производство е прекратено поради това,че извършеното деяние не съставлява престъпление. Изходът от наказателно административното производство,образувано след прекратяването на досъдебното производство,не е от значение за ангажиране отговорността на органите на следствието и прокуратурата. Ето защо,настоящата инстанция приема,че следва да отмени обжалваното определение и да върне делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 4.03.09г.,постановено по в.гр.дело № 2619/08г.на Пловдивския окръжен съд за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.