О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София 20.07.2009г.
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 285 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от Д. Н. М. чрез настойника си Н. Д. М. ,приподписана от адв. М срещу определение № 173 от 17.03.09г.по в.ч.гр.дело № 104/09г.на Габровския окръжен съд,с което е оставено в сила разпореждане от 23.01.09г.,постановено по гр.дело № 1238/08г.на Габровския районен съд за прекратяване на производството.
В жалбата се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са две решения на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 от ГПК,намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че правилно първостепенният съд е прекратил производството,тъй като ищецът не е отстранил в законния срок нередовността на исковата молба – не е представил доказателства дали към датата на продажбата,която се атакува на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД,ответникът е бил в брак с оглед конституиране на съпругата му като страна в процеса.
Настоящият състав счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1т.1-3 от ГПК за допускане до касационно обжалване – решен от въззивния съд процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитие на правото. Законовият текст е цитиран бланкетно,без обосновка. Приложената съдебна практика е неотносима към конкретния случай. Проблемът с нередовността на исковата молба и неотстраняването й в срок,както и въпросът относно съвместната процесуална легитимация на съпрузите са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайната практика на ВКС.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не се изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 173 от 17.03.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 104/09г.на Габровския окръжен съд,с което е оставено в сила разпореждане от 23.01.09г.по гр.дело № 1238/08г.на Габровския районен съд за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.