О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София 15.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 551 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от М. Р. Р. чрез адв. Н срещу определение № 8* от 16.07.09г.по в.ч.гр.дело № 6577/09г.на Софийски градски с. ,с което е оставено в сила разпореждане от 22.04.09г.,постановено по гр.дело № 20647/09г.на Софийския районен с. ,47 състав за прекратяване на производството и изпращане за разглеждане на компетентния Административен с. –София град.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Приложени са копия от определение № 142/25.09.08г.по адм.дело № 128/08г.на 5 –членен състав на ВКС и ВАС и определение № 6/17.01.07г.по адм.дело №2/09г.на ВКС,5-членен състав.
В писмен отговор ответникът по частната касационна жалба М. на външните работи заявява становище,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен с. ,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,намира следното:
С обжалваното определение въззивният с. е приел,че правилно първостепенният с. е прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане на компетентния Административен с. –София град. Изложени са съображения,че процедурата по издаване и отказ за издаване на паспорт е правно регламентирана дейност на органи на държавна администрация,поради което за вредите,настъпили от тази дейност е предвиден специален ред – чл.1 от ЗОДОВ,който изключва приложението на общия исков ред. На основание чл.1 ал.2 от ЗОДОВ и чл.203 от АПК е прието,че компетентен да разгледа производството е съответния Административен съд.
Настоящият състав счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване – разрешен от въззивния с. правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалвания съдебен акт,правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на ОС на ГК и на ТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК,какъвто не е настоящия случай. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение или определение на първоинстанционен с. ,въззивен с. или на ВКС,постановено по отм. ГПК по същия правен въпрос.
Посоченият процесуалноправен въпрос относно компетентността на Административния с. да разгледа иска за заплащане на обезщетение от ответниците за неимуществени вреди,причинени от бездействие на длъжностни лица при изпълнение на законово регламентирана дейност –издаване и отказ на паспорт,не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Приложените определения са неотносими към конкретния случай,тъй като касаят други хипотези.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените обществени условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата или когато законите са неясни,непълни или противоречиви да се създаде съдебна практика по прилагането им. Компетентността на административният с. да разгледа възникналия спор,който намира правното си основание в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,произтича от закона – чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. Цитираната правна норма е ясна и не се нуждае от тълкуване при наличието на непротиворечива практика по посочения въпрос.
Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен с. ,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 8* от 10.07.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 6577/09г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.