Определение №560 от по гр. дело №302/302 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 560
                                           София 17.06.2009г.
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 302 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. П. В. чрез адв. В адв. Десислава Г. срещу решение № 171 от 3.12.08г.по гр.дело № 597/08г.на Софийския апелативен съд,ГК,ІІ състав в отхвърлителната му част.
С въззивното решение е отменено решението от 28.12.07г.по гр.дело № 465/07г.на Видинския окръжен съд в частта,с която искът е отхвърлен за сумата до 500 лв и вместо него е постановено друго,с което е П. на Р. е осъдена да заплати на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ на С. П. В. сумата 500 лв обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по нохд № 590/03г.на Видинския районен съд за времето от 29.06.03г.до 30.03.04г.,ведно със законната лихва от 30.03.04г.до окончателното изплащане,а в останалата част,с която искът е отхвърлен до пълния размер от 20 000 лв решението е оставено в сила.
Към касационната жалба на С. В. е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което сочи като основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Прилага практика на ВКС и решение от 10.11.08г.по гр.дело № 1209/08г.на САС.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 и т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е доказан фактическия състав за отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи,визиран в нормата на чл.2 т.2 от ЗОДОВ-образуваното през м.06.03г.срещу С. В. наказателно производство за престъпление по чл.194 ал.1 т.1 от НК- кражба на мобилен телефон „С” на 29.06.03г.,било прекратено на 30.04.04г.поради недоказаност на обвинението,а от показанията на св. К на ищеца били установени претърпени от него неимуществени вреди. За репарирането им съдът е определил обезщетение в размер на 500 лв. Счел е за неоснователна претенцията до пълния предявен размер – 20000 лв.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатият материалноправен въпрос – относно справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане,е съществен,но е разрешен в съответствие със съдебната практика. В трайната практика на ВКС се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Приложените съдебни решения са по конкретни казуси и не са относими към настоящия доколкото определянето на обезщетение в пълен и справедлив размер е различно за всеки отделен случай.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение налага индивидуална преценка за всеки отделен случай,а не обща такава за всички случаи,която да възмездява по един и същи начин различни житейски хипотези.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 171 от 3.12.08г.,постановено по гр.дело № 597/08г.на Софийския апелативен съд по жалба на С. П. В..
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top