О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София 20.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1527 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби- от Р. с. гр. С. и от Апелативна прокуратура гр. П. срещу решение № 78 от 4.06.09г.,постановено по в.гр.дело № 135/09г.на Пловдивския апелативен с. в осъдителната му част.
Жалбоподателят Р. съд-гр. С. З. поддържа,че с обжалваното решение са разрешени материалноправни въпроси,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Представя решение № 250 от 30.01.09г.по гр.дело № 1226/07г.на Пловдивския окръжен съд.
Към касационната жалба на Апелативна прокуратура –гр. Пловдив е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният с. се е произнесъл по въпроса относно критериите за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с практиката на съдилищата. Представя копия от решения на състави на ВКС.
Постъпила е и касационна жалба от Т. Д. Т. чрез пълномощник адв. Т против въззивното решение в отхвърлителната му част. В приложеното изложение се поддържа,че с обжалваното решение са разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 3 от 22.04.05г.по т.гр.дело № 3/04г.на ОСГК.
Върховният касационен с. ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния с. не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният с. ,като е отменил частично първоинстанционното решение,е приел за основателен предявения от Т. Д. Т. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ и е осъдил П. на РБ,Р. съд-С. Загора и О. съд-С. Загора солидарно да му заплатят сумата 28 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 14.07.06г.до окончателното изплащане. Съдът е изложил съображения за това,че са налице визираните от закона предпоставки за успешното провеждане на иска –влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца,който е бил обвинен от ответника П на РБ чрез РП-С. Загора неоснователно в извършване на престъпление по чл.330 ал.1 вр.с чл.20 ал.3 от НК. Направен е извод,че следва да се ангажира солидарната отговорност и на тримата ответници,тъй като всеки чрез свои органи е съпричинил увреждането – налице е осъдителна присъда от РС-С. Загора, потвърдена първоначално от ОС-С. Загора. При определяне размера на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е взето предвид,че през период от около шест години той е изпитвал значителен стрес и емоционални страдания поради наказателното преследване за тежко престъпление,което не е извършил. Отхвърлена е претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв,претендирани като деловодни разноски в наказателното производство.
Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос,от значение за изхода на делото,е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС,тълкувателни решения на ОС на ВС и постановления на Пленума на ВС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Настоящата хипотеза не е такава. Въпросът относно размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е разрешен в противоречие с ТР № 3 /22.04.05г.по т.гр.дело № 3/04г.на ОСГК. Формиране по вътрешно убеждение на съда решение за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди налага индивидуална преценка за всеки отделен случай,а не обща такава за всички случаи,която да възмездява по един и същи начин различни по своята същност житейски хипотези. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при отговорност по чл.2 т.2 от ЗОДОВ по справедливост се изисква всяко обстоятелство да се преценява с оглед на конкретния случай.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатите материалноправни въпроси кога,при какви условия и предпоставки органите на съдебната власт следва да носят отговорност по чл.2 от ЗОДОВ и относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,са от значение за изхода на спора,но не са разрешени в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложеното решение № 250 от 30.01.09г.по гр.дело № 1226/07г.на ПлОС е относимо доколкото е по приложението на чл.2 т.2 от ЗОДОВ,но е постановено при различна фактическа обстановка /ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения от първоинстанционния с. и оправдателната присъда е потвърдена от окръжния съд/,поради което не може да обуслови приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Именно в съответствие със закона и утвърдената съдебна практика въззивният с. е приел,че следва да се ангажира солидарната отговорност на тримата ответници,тъй като чрез своите органи са съпричинили увреждането.
Както вече бе посочено по-горе, в утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Ето защо приложените решения на състави на ВКС са неотносими,тъй като са постановени по различни казуси и присъденото обезщетение за неимуществени вреди е различно за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 от ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Не е налице и другото посочено в изложението на РС-С. Загора основание за допускане на касационно обжалване,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния с. влиза в конфликт с точното приложение на закона и е от значение за развитието на правото при наличие на непротиворечива съдебна практика – ТР № 3 от 22.04.04г.по т.гр.дело № 3/04г.на ВКС,ОСГК.
Касационната жалба на Т. Т. следва да се остави без разглеждане в частта,с която се обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част за 500 лв обезщетение за имуществени вреди,тъй като обжалваемият интерес по тази претенция е под 1000 лв и на основание чл.280 ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН С. ,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 78 от 4.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 135/09г.на Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Д. Т. в частта по претенцията за имуществени вреди в размер на 500 лв на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
Определението в частта,с която касационната жалба на Т. Т. е оставена без разглеждане може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.