О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София 30.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 89 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Л”АД чрез процесуалния представител С. М. срещу решение № І* от 25.06.08г.по гр.дело № 112/08г.на Бургаския окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решение № 2* от 30.11.07г.по гр.дело № 1766/07г.на Бургаския районен съд за уважаване на исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от М. П. Т..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. Прилага решение от 13.12.07г.по гр.дело № 618/07г.на САС.
Въззивното решение е обжалвано и от М. П. Т. в отхвърплителната част относно иска по чл.221 ал.2 от КТ. Тъй като исковата претенция е под 1000 лв /863лв/на основание чл.280 ал.2 от ГПК касационната жалба на М. Т. следва да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 17 от 23.04.07г.,с която ищецът М е уволнен дисциплинарно на основание чл.330 ал.2 т.6 във вр.с чл.190 ал.1 т.7 от КТ за това,че на 26.03.07г.при пуск на помпа на територията на РП- К. не носи ЛПС/каска и противогаз/в нарушение на Инструкцията за носене на личен противогаз и каска на територията на ЛНХБ,е незаконосъобразно,тъй като наказанието не съответства на допуснатото от работника нарушение.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. В случая повдигнатият материалноправен въпрос относно преценката на съда съответствието
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото,при наличие на непротиворечива практика по повдигнатият материалноправен въпрос.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 19.10.08г.,постановено по гр.дело № 542/07г.на Софийски градски съд по жалба на „Д”АД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.