О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София 02.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 828 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Ф”Е. чрез адв. Н срещу решение № 136 от 19.02.09г.по гр.дело № 787/07г.на Софийския окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 23.02.07г.по гр.дело № 81/06г.на Елинпелинския районен съд. С него касаторът е осъден да заплати на М. А. Л. сумата 6000 лв обезщетение за неимуществени вреди и сумата 357 лв обезщетение за имуществени вреди,претърпяни в резултат на трудова злополука,ведно със законната лихва върху посочените суми,считано от 1.03.2005г.до окончателното изплащане.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът сочи,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответникът по касационната жалба М. Л. чрез адв. Е моли да не бъде допускана до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество да репарира имуществените и неимуществени вреди,претърпяни от ищеца М. Л. вследствие станалата на 1.03.2005г трудова злополука. Изложени са съображения,че пострадалият не е проявил твърдяната от ответника груба небрежност при изпълнение на задълженията си по отстраняване на аварията на кантара на ІІ-ра система на 4-та феросплавна пещ,поради което няма основание за намаляване на отговорността на работодателя. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е взел предвид характера на увреждането- размачкване на втори,трети,четвърти и пети пръст на дясната ръка и счупване на трайната фаланга на втори пръст на същата ръка,както и разкъсноконтузна рана на пети пръст на същата ръка,което е наложило оперативно лечение;търпяните от него силни и интензивни болки в момента на травмата и след това;възрастта му- 43 г.,последиците –нарушаването на хватателната способност на засегнатата дясна ръка и инвалидизирането му с 13% намалена работоспособност.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се сочат конкретни решения на ВКС,които обаче не са приложени. Трайната практика на ВКС приема,че проява на груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ е налице когато работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,но се е надявал,че той няма да настъпи,или че ще успее да предотврати неговото настъпване. В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС,като след анализ на доказателствения материал по делото е приел,че пострадалият не е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Направените в изложението оплаквания касаят пороци на решението,свързани с правилната преценка на доказателствата по делото,които не могат да обосноват касационното обжалване.
В трайната практика на ВКС се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размерът на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона,т.е.когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика,или се налага изоставяне на създадена непротиворечива практика,или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Небрежността в гражданското право е форма на вина при изпълнение на облигационно задължение. При тази форма на вина лицето несъзнателно или лекомислено не е положило дължимата грижа,за да изпълни задължението си. Както бе посочено по-горе има утвърдена практика на ВКС относно грубата небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. В случая не е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по повдигнатия от жалбоподателя материалноправен въпрос за намаляване на обезщетението по чл.200 от КТ при проявена груба небрежност от работника. Нормата на чл.201 ал.2 от КТ е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване,а и не е налице противоречива или непоследователна практика на ВКС по този въпрос. Доколкото в съдебната практика има различни решения,в едни от които е прието,че работникът е проявил груба небрежност,а в други -че не е,то това е въпрос на конкретна фактическа обстановка,установена по всяко едно от делата,а не се дължи на различно приложение на нормата на чл.201 ал.2 от КТ.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 136 от 19.02.09г.,постановено по гр.дело № 787/07г.на Софийски окръжен съд по жалба на „Ф”Е. с. О..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.