О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София 23.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 366 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „А”Е. л. чрез адв. Р от АК-Кърджали срещу решение № 153 от 18.11.09г.по гр.дело № 295/09г.на Кърджалийския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 17 от 9.03.09г.по гр.дело № 165/08г.на Момчилградския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявения от „А”ЕООД /в л. иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД против Ф. С. М. за прогласяване нищожността на констативен нотариален акт № 68 том1 дело № 135/97г.по описа на службата за вписванията при Момчилградския районен съд и прекратява производството по делото в тази му част ,като в останалата част решението е потвърдено.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Приложени са решения на състави на ВС и ВКС.
В писмен отговор ответниците по касационната жалба чрез адв. М молят въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,изхождайки от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е приел,че ищецът е допуснал смесване на основанията за нищожност на сделките и нотариалните действия,но в крайна сметка е предявил иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД. Изложени са съображения за неприложимост на тази разпоредба по отношение на констативния нотариален акт и за липсата на твърдения за нищожност на нотариалното действие по смисъла на чл.576 от ГПК. Според въззивния съд,тъй като няма предявен от ищеца друг иск относно засегнато с нотариалния акт материално право,искът за прогласяване нищожността на констативния нотариален акт е предявен при липса на правен интерес,поради което е обезсилил решението на първоинстанционния съд в тази му част и е прекратил производството.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС. Посоченият процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд,когато установи,че първата инстанция е разгледала непредявен иск да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане не е разрешен в противоречие с приложените решения на състави на ВС и на ВКС. Настоящата хипотеза не е такава. Както бе посочено по-горе,въззивният съд е приел недопустимост на производството по предявения иск по чл.26 ал.2 от ЗД поради липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставеният въпрос за правната квалификация на спорното материално право не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Правната квалификация е дейност на съда,която извлича от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. В разглеждания случай от обстоятелствената част и петитума на исковата молба не може да се направи извод за предявен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК,както е приел и въззивния съд.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 153 от 18.11.09г.,постановено по гр.дело № 295/09г.на Кърджалийския окръжен по жалба на „А”ЕООД /в л.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.