Определение №374 от 21.6.2010 по ч.пр. дело №348/348 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    №374
                                           София 21.06.2010г.
                                        
                                          В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 348 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
      
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Л. Я. срещу определението от 29.04.10г. по в.гр.дело № 52/10г.на Хасковския окръжен съд,с което е оставена без уважение молбата на същата страна,подадена на основание чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението на въззивния съд ,постановено на 17.03.10г.по горното дело в частта за разноските.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решение от 17.03.2010г.по в.гр.дело № 52/10г. Хасковският окръжен съд е уважил иска,предявен от С. Л. Я. иск в размер на 27 лв,присъдил е разноски в размер на 86.50лв,представляващи платени държавни такси. Не е присъден адвокатски хонорар по съображения,че такъв не е бил заплатен.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на същата страна по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Определението е законосъобразно. Правилно съдът е приел,че ищецът има право да му бъдат присъдени разноските,но само ако действително са направени такива,каквито данни по делото няма. Законосъобразен е изводът,че в случая разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК не намира приложение ,тъй като същата визира присъждане адвокатско възнаграждение в полза на юридически лица и еднолични търговци ,ако те са били защитавани от юрисконсулт. Настоящата хипотеза не е такава. Ищецът е по професия адвокат и е защитавал сам личните си права,ползвайки юридическата си правоспособност. Същият не е направил разходи за адвокатско възнаграждение,упълномощавайки друг адвокат,поради което не му се дължат разноски,които реално не са направени.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да се остави в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 29.04.10г.,постановено по в.гр.дело № 52/10г.на Хасковския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top