О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София 03.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3275 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. С. М. чрез пълномощник адв. Н срещу решение № 222 от 16.05.08г.по в.гр.дело № 141/08г.на Русенския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 266 от 11.01.08г.на Русенския районен съд,постановено по гр.дело № 5613/07г.в частта,с която искът на Й. С. М. против „П”Е. –Русе за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за периода от 1.05.-18.06.2007г.в размер на 2034.70 лв е отхвърлен като неоснователен.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за развитие на трудовото право.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че клаузата на т.7,раздел ІІ от договора от 19.03.07г.,на която е основан искът,не създава задължение за работодателя за заплащане на допълнително възнаграждение по смисъла на чл.66 ал.1 т.7 от КТ и не може да ангажира отговорността на последния за неизплатено трудово възнаграждение.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Посоченият от жалбоподателя материалноправен въпрос дължи ли работодателя допълнително трудово възнаграждение и при какви условия е съществен,но не е от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото,като развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.и.,какъвто не е настоящия случай. Не представлява принос в правото основаването на изводите на решаващия съд на тълкуването на волята на страните по спорната клауза,която предоставя на преценката на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на служебните задължение на ищеца заплащането на допълнително трудово възнаграждение.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 222 от16.05.08г.,постановено по в. гр.дело № 141/08г.на Русенския окръжен съд по жалба на Й. С. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.