О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София 02.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1630 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Д. К. ч. адв. Д от САК-Пловдив срещу решение № 1* от 24.07.09г.по в.гр.дело № 1656/09г.на Пловдивския окръжен съд. С него е отменено решение № 1156/7.05.09г.по гр.дело № 510/09г.на Пловдивския районен съд в частта му,с която искът по чл.224 ал.1 от КТ е уважен за сумата 1163.70 лв и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Представя копия от решения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба „Р”ЕООД-гр. Раковски не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел неоснователност на предявения иск с правно основание чл.224 ал.1 от ГПК по съображения,че за периода 10.09.03г.-31.10.08г.,през който страните са били в трудово правоотношение,ищецът е ползвал реално 106 работни дни от полагаемите се 104 дни отпуск,за които е получил съответно възнаграждение,както и е получил обезщетение за неползване на 12 дни отпуск.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Повдигнатият материалноправен въпрос относно формата на изявление на работника или служителя за ползване на платен годишен отпуск по чл.173 ал.1 от КТ не е от значение за изхода на спора,тъй като за да отхвърли иска въззивният съд е преценил доказателствата по делото и е приел,че ищецът реално е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск,поради което не му се дължи обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ. Дори и да са допуснати грешки при преценката на доказателствата по делото те не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Преценката на същите не касае тълкуване по приложение на самия материален закон,което да налага корекция на правните изводи,тъй като те не съответстват на точното приложение на материалния закон.
Не е налице и основанието,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос,нито че съществуващата е неправилна и следва да бъде променена,в който случай би било налице визираното в тази разпоредба основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице и хипотеза,в която променените обществени условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 24.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 1656/09г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на И. Д. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.