О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София 11.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1854 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е к. жалба от С. К. К. чрез адв. С срещу решение от 15.04.09г.по в.гр.дело № 2609/08г.на Софийски градски съд. С него е оставено в сила решение от 28.11.07г.по гр.дело № 16639/07г.на СРС,ГК,25 състав в частите,с които П. на Република България и С. с. с. са осъдени да заплатят солидарно на С. К. К. на основание чл.2 т.2 пр.1 от ЗОДОВ 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което ищецът е оправдан по нохд № 9834/05г.на СРС,НК,95с.,а искът за разликата до пълния предявен размер от 9000 лв е отхвърлен.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд –ППВС № 4/1968г.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е оставил в сила първоинстанционното решение,е осъдил П. на РБ и С. с. с. да заплатят на С. К. К. сумата 1 000 лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ,ведно със законната лихва,считано от 23.01.07г.до окончателното изплащане. Съдът е изложил съображения за това,че са налице визираните от закона предпоставки за успешното провеждане на иска – П. на РБ и С. с. с. са повдигнали и поддържали обвинение за извършване на престъпление по чл.234 ал.1 от НК,за което лицето е оправдано. Взетата срещу него мярка за неотклонение”задържане под стража”,чиято продължителност е била четири дни- от 28.06.до 1.07.2005г.е лишена от законно основание поради оправдаването му впоследствие. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е взето предвид,че лишаването на обвиняемия от свобода и задържането му под стража несъмнено е предизвикало стрес,безпокойство и тревога,като е преценено,че сумата от 1000 лв /по 250 лв на ден/е достатъчна да репарира тези вреди.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС;на общото събрание на гражданска колегия на ВКС;на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК./ТР №1/2009г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС/ Повдигнатият материалноправен въпрос относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.и с приложеното ППВС № 4/68г. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 от ГПК. Тя е само основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 15.04.09г.,постановено по в. гр.дело № 2609/08г.на Софийски градски съд.,Втори „Д”състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.