О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София 19.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5194 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Б. Г. срещу решение № 26 от 24.07.08г.по в.гр.дело № 793/07г.на Пловдивския апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 825/9.05.07г.на Пловдивския окръжен съд,постановено по гр.дело № 1792/06г. С него е отхвърлен предявения от Г. Б. Г. против Д. Х. Х. иск да бъде прогласен за нищожен поради липса на основание сключения между Д чрез пълномощника си адв. В договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане,сключен на 31.07.03г.,обективиран с нот.акт № 10 т.4 рег. № 4*,дело № 558/03г.на нотариус М. Ц. с район на действие Пловдивския районен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателката счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за развитието на правото. Представя решение № 1040/11.01.93г.по гр.дело № 382/93г.на ІІ г.о.; решение № 660/26.09.по гр.дело № 1080/99г.на І г.о.;решение № 103 от 2.20.97г.по гр.дело № 1029/96г.на ІІ г.о.;решение № 148/12.02.91г.по гр.дело № 1448/90г.на І г.о. и решение № 871/1.11.96г.по гр.дело № 453/96г.на ІІ г.о.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че процесният алеаторен договор не е нищожен поради липса на основание както относно грижите,полагани преди сключването му,за които е налице изрично признание от прехвърлителя,така и след сключване на прехвърлителната сделка. Приел е за установено от доказателствата по делото,че през м.май 2003г.е установено онкологично заболяване на прехвърлителя,поради което е опериран и изписан с подобрение. Поради тежкото му здравословно състояние се е нуждаел от непрекъснати ежедневни грижи, престирани от ответницата. Същевременно,към момента на прехвърлянето е бил в относително подобрено състояние и не предстоял летален изход,настъпил на 20.11.03г.,поради което съдът е счел,че ответницата не е могла да прогнозира близката му смърт.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно валидността на алеаторни договори,когато приобретателят е знаел за предстоящата близка смърт, е съществен,тъй като е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените съдебни решения не са относими към конкретния казус. Преценката на съдилищата дали приобретателката е била убедена,че няма да полага грижи срещу получения имот,е свързана с формиране на вътрешното убеждение на съдиите,решаващи спора по същество. Грешките във формиране на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационно обжалване,а съставляват порок на решението,по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай. Относно действителността на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка има трайна практика на Върховния касационен съд и в случая не е налице отклонение от установената такава.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 26 от 24.07.08г.,постановено по в. гр.дело № 793/07г.г.на Пловдивския апелативен съд по жалба на Г. Б. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.