О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София 16.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1805 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. в Апелативна прокуратура-София срещу решение № 981 от 14.07.09г.по в.гр.дело № 854 /08г.на Софийския апелативен съд .
Касаторът Апелативна прокуратура – гр. С. обжалва решението в осъдителната му част,с която са уважени предявените искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Представя решение №1911 от 26.10.05г.по гр.дело № 1189/04г.на ВКС,ІV г.о., решение № 322 от 27.03.08г.по гр.дело № 1726/07г.на ВКС,І г.о.и решение № 19 от 22.03.02г.по гр.дело № 12/02г.на БАС.
Ответниците по касационната жалба А. Т. Е. и А. Д. Н. не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е отменил първоинстанционното решение частично, е осъдил П. на РБ да заплати на свое собствено основание и като правоприемник на С. с. служба на А. Д. Е. и А. Д. Н. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно задържане под стража и незаконно обвинение с извършване на престъпление,наказателното производство за които е прекратено,в размер на 10 000 лв на всеки един от тях,ведно със законната лихва,считано от 21.07.03г.до окончателното изплащане. При определяне размера на дължимото се обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди е взето предвид,че същите са били задържани под стража в период на 10 месеца и цялото наказателно преследване е продължило 2 години и 10 месеца; по време на пребиваването си в ареста са преживяли психически и физически тормоз;впоследствие са били принудени заедно със семейството си да се преместят в друго населено място,но и там са имали затруднения при социалното общуване и да си намерят работа.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК. Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл.2 т.2 от ЗОДОВ,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 981 от 14.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 854/09г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.