Определение №643 от по гр. дело №152/152 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 643
                                           София 30.06.2009г.
 
 
 
               ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и девета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                         СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 152 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. С. чрез процесуалния представител адв. М срещу решение № 499 от 24.10.08г.по гр.дело № 900/08г.на Великотърновския окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решение № 255 от 2.07.08г.по гр.дело № 1787/07г.на Великотърновския районен съд. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от същата страна против „В”ООД-гр. В. Т.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Прилага решение № 817 от 10.05.04г.по гр.дело № 1749/02г.на ІІІ г.о. на ВКС;решение № 608 от 13.09.94г.по гр.дело № 367/94г.на ІІІ г.о.;решение № 1* от 2.11.99г.по гр.дело № 219/99г.на ІІІ г.о.;решение № 1* от 1.12.99г.по гр.дело № 570/99г.на ІІІ г.о. и решение от 8.01.08г.по гр.дело № 704/07г.на САС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „В”ООД моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 и т.2 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 55 от 9.07.07г.,с която ищецът Д е уволнен дисциплинарно на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ поради неявяване на работа два последователни работни дни – 4.07. и 5.07.07г.,е законосъобразна. Изложени са съображения,че не е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ,тъй като заповедта е връчена преди издаването на болничен лист № 2* от 9.07.07г.
В разглеждания случай не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Повдигнатият материалноправен въпрос относно предварителната закрила,с която се ползват работниците,започнали да ползват разрешен отпуск,визирана в чл.333 ал.1 т.4 от КТ,е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон. Именно в трайната практика на ВКС е дадено разрешение,че закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Приложените към изложението съдебни решения са по различни казуси,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай,поради което са неотносими към настоящия.
Направените в жалбата оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението,свързани с правилната преценка на същите,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Налице е трайна съдебна практика,която приема,че преценката на това дали е налице нарушение на трудовата дисциплина и доколко тежко е то,ако е налице такова,съставлява конкретно фактическо състояние,чието установяване е въпрос на доказване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон,което да налага корекция на правните изводи,тъй като те не съответстват на точното прилагане на материалния закон,а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на всяко нарушение на трудовата дисциплина.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 499 от 24.10.08г.,постановено по гр.дело № 900/08г.на Великотърновския окръжен съд по жалба на „В”ООД-В. Търново.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top