О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 18.06.2010год.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на ………………………… през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Надежда Зекова ч. гр. д. № 357 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на С. Г. З. от с. М., Софийско до Върховният касационен съд на 24.03.2010 г. по ч.гр.д. № 117/2010 г. на ВКС, III г.о., в която жалба и последващи такива не се съдържат оплаквания срещу постановено определение № 121 от 05.03.2010 г. по ч.гр.д. № 117/2010 г. на ВКС, III г.о., с което е оставено без разглеждане жалбата й като недопустима. В подадените на 24.03.2010 г., 15.04.2010 г. и 19.05.2010 г. жалби до ВКС, С. З. изразява недоволството си, че дори и след влязло в сила протоколно решение № III-27-69 от 13.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на 2008 г. на СРС, 92 състав, с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е издадена в полза на С. З. заповед за защита, с която е забранено на ответниците И/син/ и В. З. /внучка/ да упражняват действия на домашно насилие спрямо нея, като следва да и осигурят безпрепятствен достъп до всички помещения в жилището, за което са предупредени, че при неизпълнение на тази заповед органите на П. ще ги предадат на П. Жалбоподателката търси съдействие за реализацията на своите права и интереси, тъй като ответниците не са преустановили да осъществяват домашно насилие спрямо нея, респективно не изпълняват постановеното и влязло в сила съдебно решение на СРС. Въпреки това спрямо нея продължава да се осъществява домашно насилие ежедневно както и, че и се нанася системен тормоз. Същата апелира отново за помощ, а именно да и бъде опразнено жилището от сина И. З. и внучката В. З.
Ответниците И. И. З. и В. И. З. не вземат становище по жалбата.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира следното:
Върховният касационен съд, III г.о., правилно е приел, че така подадената жалба от 14.12.2009 г. и приложено уточнение от 12.02.2010 г. не съдържа оплакване срещу определение, нито искане за отмяната му, което въобще не се обсъжда, както и не се обсъжда и никакъв друг акт на въззивния съд. Съдържанието на жалбата е като молба, по която СРС се е произнесъл в полза на С. З.
В случая от жалбата не е видно срещу кой съдебен акт е подадена, както и не се съдържа указание в какво се състои порочността на обжалваното определение, както и в какво се състои искането й, съгласно чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260, т. 2, т. 3 и т. 4 ГПК.
Заповедта за защита на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН подлежи на незабавно изпълнение, проследявано от полицейските органи, които при констатиране на нарушение, задържат нарушителя и уведомяват незабавно органите на прокуратурата / чл.20-21 ЗЗДН/. Жалбоподателката е следвало да сезира компетентния орган съгласно ЗЗДН, който съгласно чл. 21, ал.1 от закона осъществява контрол върху изпълнението на заповедта за защита. В случая това са полицейските органи, когато със заповедта за защита е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ЗЗДН. Освен това не е налице правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, тъй като с постановеното протоколно решение № III-27-69 от 13.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на 2008 г. на СРС, 92 състав е издадена заповед за защита, която е влязла в сила и същата е в полза на жалбоподателката С. Г. З.. А контролът по изпълнението й не е съдебен, а административен.
По така изложените съображения, жалбата е неоснователна, поради което тя следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила .
Водим от горното, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 121 от 05.03.2010 г. по ч.гр. д. № 117/ 2010 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Г. З., от с. М., Софийско, подадена до Върховния съд на 14.12.2010 г. по гр. д. № 263/2009 г. на СГС, г.о., I възз. Брачен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: