О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София 07.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 562 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Г. Й. чрез адв. Ф срещу решение № 1* от 13.11.08г.по в.гр.дело № 102/08г.на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение № 3322/14.11.07г.по гр.дело № 9230/06г.на Варненския районен съд в частта относно вината и в тази част е постановено друго,с което е обявена взаимна вина за разстройството на брачните отношения. В останалите части относно упражняването на родителските права,определения режим на свиждане с децата Г. и Д. ,присъдената издръжка и ползването на семейното жилище първоинстанционното решение е оставено в сила.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са разрешени в противоречие със задължителната практика практика на ВКС – ППВС № 10/71г.;ППВС № 1/1974г.;ППМС № 5/70г. и ППВС № 5/81г.
В писмен отговор ответницата по касационната жалба Н. Й. моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с поведението си двамата съпрузи са допринесли за разстройството на брачните отношения и следва да понесат отговорността за разтрогването на брака,поради което е обявил,че вината е взаимна. Съдът,като е съобразил желанието на детето Г. на 17г. да живее при своята майка,изготвения социален доклад,според който преките и непосредствени грижи за него и детето Д. на 10г.се полагат от нея,силната привързаност между децата,е счел,че в техен интерес е да бъдат отглеждани от майката. Определил е режим на лични контакти на бащата с двете деца –всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч.до 18.00ч.,както и 30 дни през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск. По отношение на издръжката бащата е осъден да плаща по 70 лв месечна издръжка на детето Г. и по 60 лв за второто дете Д. С оглед на това,че родителските права ще се упражняват от майката и няма данни семейното жилище да има възможност да бъде разпределено,съдът е предоставил ползването му на ищцата.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатите правни въпроси относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака,упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод,критериите при определяне размера на издръжката не са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд,каквито са постановленията на Пленума на Върховния съд и конкретно ППВС № 1/74г.,ППВС № 10/71г.,ППВС № 5/70г. и ППВС № 5/81г. С обжалваното решение въззивният съд е конкретизирал причините,довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака и се е обосновал защо приема взаимна вина на двамата съпрузипражняването на родителските права,определените мерки за лични контакти и присъдената издръжка са в съответствие със задължителната практика на ВКС,която е съобразена с интереса на децата.
Направените в изложението оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението,свързани с правилната преценка на същите,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване,а е касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 13.11.08г.,постановено по гр.дело № 102/08г.на Варненския окръжен съд по жалба на К. Г. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.