О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София 02.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1660 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Б. К. чрез пълномощник адв. Т срещу решение № 239 от 13.07.08г.по в.гр.дело № 167/09г.на Великотърновския окръжен съд. С него е отменено решение № 764/29.12.08г.по гр.дело № 1313/08г.на Горнооряховския районен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал. т.1, т.2 и т.3 от КТ,предявени от същата страна против ПГХТ”П”гр. Горна О.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси,разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Представя копия от решения на състави на ВКС; 2 бр. решения на Софийския апелативен съд и решение № 183 от 7.11.08г.по гр.дело № 173/08г.на Кърджалийския окръжен съд,последното без отбелязване,че е влязло в сила,поради което не се съобразява от настоящия състав.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба ПГХТ”П”гр. Горна О. чрез адв. К. М. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че уволнението на ищеца Р. Б. К. от длъжността „възпитател”,извършено със заповед № 297/30.06.08г.на директора на ПГХТ”П” на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ- поради намаляване обема на работата,е законосъобразна,поради което е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение,както и извършеният подбор е съобразен с критериите по чл.329 ал.1 от КТ.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно критериите за извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание – чл.328 ал.1 т.3 от КТ е съществен,тъй като е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложение на чл.329 от КТ,но са постановени по различни казуси,които не са идентични с настоящия,и са разрешени от решаващия съд съобразно конкретните факти за всеки отделен случай. Приетото разрешение на повдигнатия материалноправен въпрос в обжалваното решение не се разминава по правни изводи с приложените решения. Данните по делото сочат,че работодателят е извърши подбора по чл.329 от КТ като е ползвал помощта на комисия по подбора,която е дала оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа на участващите в подбора лица,която е възприета от него. Съдържанието на преценката на работодателя относно това кой от работниците или служителите на определена длъжност реално работи по –добре те подлежи на съдебен контрол,той като е преценка на целесъобразност.
Въпросът осъществен ли е фактът на намаляване обема на дейността в училището не е правен,а касае преценка на доказателствата.неправилната преценка на доказателствата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос ,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и основанието,визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченият процесуалноправен въпрос допустимо ли е допуснатото от въззивния съд доказателство– съдебно-икономическа експертиза с оглед разпоредбата на чл.266 ал.1 от ГПК не е от значение за изхода на конкретния спор,тъй като за установяване на спорното обстоятелство налице ли е намаляване обема на работа са представени писмени доказателства и е изслушана икономическа експертиза пред първата инстанция. Освен това своевременността на поисканото доказателство е въпрос на доказване и преценка на въззивния съд,която е извършена при допускането му.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи разноски за това производство в размер на 200 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 239 от 13.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 167/09г.на Великотърновския окръжен съд по жалба на Р. Б. К..
ОСЪЖДА Р. Б. К. от с. Ш.,общ. В. Т. да заплати на ПГХТ”П”гр. Горна О. , ул.”С”№ 72 сумата 200 лв/двеста/разноски за тази инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.