О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София 23.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 293 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Г. П. чрез пълномощник адв. Р срещу решение № 1* от 16.11.09г.,постановено по гр.дело № 1861/09г.на Софийски апелативен съд. В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се твърди,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение . Прилага решение № 37 от 25.06.69г.по гр.дело № 32/69г.на ОСГК на ВС и решение № 259 от 27.03.09г.по т.д. №80/09г.на САС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба К. С. П. чрез пълномощника си адв. Д счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба намира,че в нея не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 от ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично. В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 37 от 25.06.1969г.по гр.дело № 32/69.на ОСГК на ВС. Цитираното решение се отнася за друга фактическа обстановка,поради което обжалваното решение не се разминава по правни изводи с него.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. С приложеното решение № 259 от 27.03.09г.по т.дело № 80/09г.на САС е уважен предявен отрицателен установителен иск по чл.254 от ГПК,като е прието,че не е доказано получаването на заемната сума. Въпросът за предаването на сумите по договора за заем е въпрос на доказване на факт,а не е правен въпрос,който да доведе до допускане на касационното обжалване.
Бланкетно е посочена и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,без конкретни аргументи как разрешението на правен въпрос в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 16.11.09г.,постановено по гр.дело № 1861/09г.на Софийски апелативен съд по жалба на Н. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.