О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1414
София 13.10.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 554 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е”О. гр. П. чрез адв. Д срещу решение № 1* от 8.12.08г.по гр.дело № 554/08г.на Пловдивския окръжен съд. С него частично е отменено решение № 163 от 1.10.07г.по гр.дело № 2976/06г.на Пловдивския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което дружеството е осъдено да върне на И. Р. Т. и И. Г. Т. процесния недвижим имот,предмет на договор за наем между страните от 15.05.06г.;отхвърлен е предявения от „Е”О. инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение на И. и И. Т. ,че договорът за наем от 15.06.06г.е относително недействителен като прикриващ предаване на владението върху имота на основание сключения на 11.05.06г.помежду им предварителен договор за покупко-продажба на същия имот. Със същото решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта му,с която И. и И. Т. са осъдени да заплатят на „Е”О. сумата 1000 лв –частично от цялата сума,с която се е увеличила стойността на процесния недвижим имот в резултат на извършени в периода м.юни-м.юли 2006г.подобрения и производството по исковете с правно основание чл.72 ал.1 и ал.2 от ЗС и чл.74 ал.2 вр.чл.72 ал.1 от ЗС е прекратено.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което касаторът сочи като основания чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответниците по касационната жалба И. и И. Т. молят да не бъде допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. В изложението се поддържа,че спорният въпрос относно тълкуване волята на страните при сключване на договора за наем е разрешен различно от двете съдебни инстанции. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение,а не решенията по конкретния спор на отделните инстанции.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото,при наличие на непротиворечива практика по повдигнатият материалноправен въпрос относно правото на задържане за извършени подобрения в недвижим имот – ППВС № 6 от 27.12.1974г.по гр.дело № 9/74г.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство въззивният съд следва да се произнесе по молбата на И. Р. Т. и И. Г. Т. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила въззивно решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 8.12.08г.,постановено по гр.дело № 554/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на „Е”О. гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.