О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1478
София 28.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1190 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Г. Б. и Л. Ц. Б. чрез адв. Ц от САК срещу решение № 41 от 4.03.09г.по в.гр.дело № 1076/08г.на Пловдивския апелативен съд,с което е оставено в сила решение № 490/24.07.08г.по гр.дело № 612/07г.на Пазарджишкия окръжен съд.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Жалбоподателите считат,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС,което е в приложното поле на основанието за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Прилагат ППВС № 1/1953г.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „АДМ”Е. гр. В. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение по предявен иск от „АДМ”Е. гр. В. против Б. Г. Б.,Любица Ц. Б. ,Цвятко Х. М. и И. Н. М. с правно основание чл.135 от ЗЗД въззивният съд е приел за недействителна по отношение на ищеца сделката,оформена с нот.акт № 58,том І,рег. № 424,н.дело № 58/02г.на нотариус Г. Х. ,по силата на която Б. и Л. Б. са прехвърлили чрез замяна на Ц. Х. М. и И. Н. М. 1/3 ид.ч.от дворно място от 11 543 кв.м.-по приложената скица и с площ от 12 906 кв.м.-по документи за собственост,образуващо УПИ * -6397 с приложена регулация от кв.117 по плана на гр. В.,заедно с 1/3 ид.ч.от намиращите се в този терен сгради.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивната инстанция не е разрешен в противоречие с задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2000г. от 4.01.01г.по гр.д. №1/00г.на ОСГК на ВКС. В него е прието,че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд не е обвързан от оплакванията в жалбата,а разглежда спора по същество,без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на обжалваното решение. Именно в съответствие с цитираното ТР № 1/00г.въззивният съд като втора първа инстанция е направил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и е направил свои правни изводи по същество на спора,които са резултат от решаваща,а не контролна дейност. Цитираното ППВС № 1 от 13.07.53г. не намира приложение,тъй като е постановено преди изменението на ГПК в ДВ,бр.124/97г. относно въззивното производство.
В изложението на касатора се излагат оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които биха могли да се разглеждат като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК,при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 41 от 4.03.09г.,постановено по гр.дело № 1076/08г.на Пловдивския апелативен съд по жалба на Б. Г. Б. и Л. Ц. Б.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.