О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София 19.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 268 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. П. чрез пълномощник адв. С от АК-Пловдив срещу решение № 1* от 28.10.09г.,постановено по в.гр.дело № 2087/09г.на Пловдивския окръжен съд . С него е оставено в сила решение № 1* от 15.06.09г.по гр.дело № 3460/08г.на Пловдивския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявения от Д. Т. П. иск по чл.45 и чл.49 от ЗЗД за солидарното осъждане на Д. В. Л. и „М”ЕООД-гр. София да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди от деликт на 4.03.07г.в магазин „М” в гр. П. за разликата от 3 000 лв до 20 000 лв.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение е разрешен материалноправен въпрос от значение за изхода на делото- относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деликт по справедливост,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът на жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд е приел,че сумата от 3000 лв е достатъчна да репарира претърпяните от ищцата вреди от неимуществен характер,като е взел предвид,че преживените болки и страдания вследствие увреждането са отшумяли за период до 2 месеца след него,оздравителният процес е протекъл нормално,без не са доказани настъпили усложнения.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви ,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква законът,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 28.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 2087/09г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на Д. Т. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.