О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София 15.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 315 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Ф. В. срещу решението от 27.10.08г.по в.гр.дело № 2556/07г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 15.05.07г.на СРС,52 състав,постановено по гр.дело № 8158/06г.в частта,с която са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал. т.1, т.2 и т.3,чл.220 ал.1,чл.224 ал.1 от КТ и чл.59 от КТ вр.с ч.14 от КТД,предявени от същата страна против 153-та П. гимназия”Н”.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото. Прилага решение № 821 от 29.10.91г.на ІІІ г.о.; решение № 909 от 16.12.92г.г.на ІІІ г.о.;решение № 2* от 1.02.03г.на ІІІ г.о.;решение № 441 от 31.05.04г.на ІІІ г.о.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба 1. ПГ”Н”моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че уволнението на ищеца В. В. на длъжност „учител по философия”,извършено със заповед № 331/14.02.06г.на директора на 1. ПГ”Н” на основание чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ- поради намаляване обема на работата и съкращаване в щата,е законосъобразна,поради което е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. Изложени са съображения,че е извършен подбор съобразно критериите на чл.329 от КТ. Направен е извод,че не е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ във вр.с чл.7 ал.1 т.4 от КТД,тъй като ищецът не е доказал членственото си правоотношение с Независимия учителски синдикат в гимназията.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатите материалноправни въпроси относно критериите при извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание – чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ и относно предварителната синдикална закрила на работниците или служителите,когато това е предвидено в колективния трудов договор, са от значение за изхода на спора,но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените съдебни решения са по различни казуси,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай,поради което са неотносими към настоящия. Данните по делото сочат,че за учебната 2005/06г.съгласно списък обр.1 са били налице 2 щатни бройки за длъжността „учител по философия”,които са били заети към момента на възстановяване на ищеца В. В. на работа по реда на чл.345 ал.1 от КТ. Съществувалата трета щатна бройка за същата длъжност била съкратена със заповед № 02/1.09.03г. В този случай за работодателя съществува задължение за подбор,извършен от комисия,която е дала оценка на квалификацията и качеството на работа измежду тримата учители,в резултат на който е изразено становище,че следва да бъде уволнен В. поради затрудненията му да работи в екип,конфликтност,проблеми при излагане на учебния материал и т.н. Доводът на касатора, че в противоречие с практиката на ВКС не е отчетена по-високата му квалификация/доктор по философия/от останалите на работа учители,е неоснователен. Трайната практика на ВКС приема,че квалификацията не означава само образователен ценз,а картина на деловите и професионални качества и умения за изпълнение на дадена длъжност.
Въпросът относно предварителната закрила по чл.333 ал.4 от КТ също е разрешен в съответствие с трайната практика на ВКС по приложение на материалния закон. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е формирал вътрешното си убеждение за това съществувало ли е синдикално членствено правоотношение може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,което не е предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Касаторът не твърди,че е налице липса на съдебна практика по повдигнатите въпро си,нито че тя е неправилна и следва да бъде пременена,в който случай би било налице визираното в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 27.10.08г.,постановено по в. гр.дело № 2556/07г.на Софийски градски съд,ІІ”Б”въззивен състав по жалба на В. Ф. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.