О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
София 10.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 91 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. А. И. чрез адв. М. Г. срещу решение № 216 от 2.10.08г.по в.гр.дело № 319/08г.на Ямболския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 492/4.06.08г.по гр.дело № 1665/07г.на Ямболския районен съд в частта,с която е постановено,че дълбокото и непоправимо разстройство на брака e настъпило по вина на двамата съпрузи и в частта,в която семейното жилище,находящо се в гр. Я.,ул.”Д” бл.4 ап.17ет.6 е предоставено на И. С. И..
В касационната жалба жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото – чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК. Прилага решение № 79 от 24.11.00г.по гр.дело № 1240/99г.на ІІ г.о.;решение № 1* от 24.11.93г.по гр.дело № 566/93г.на ІІ г.о.на ВС и решение от 8.11.07г.по гр.дело № 58/07г.на СОС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба И. С. И. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Повдигнатите материалноправни въпроси относно тълкуването на понятието „вина” за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и относно критериите да предоставяне на семейното жилище не са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС и на съдилищата. След преценка на гласните доказателства съдът е приел,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака вина имат и двамата съпрузи. За да предостави семейното жилище на ищеца съдът е съобразил обстоятелството,че същото е негова собственост,както и че от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Приложените съдебни решения не са относими,тъй като са постановени по конкретни казуси,разрешени съобразно конкретните обстоятелства и доказателства по делото.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличието на непротиворечива практика относно въпросите за вината и семейното жилище.
Направените в изложението оплаквания за неправилност на решението,като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 216 от 2.10.08г.,постановено по гр.дело № 319/08г.на Ямболския окръжен съд по жалба на Е. А. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.