О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
София 03.06.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4105 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Й. К. чрез адв. И адв. Красимира Д. от АК-В. Търново срещу решение № 88 от 27.06.08г.по в.гр.дело № 547/07г.на Великотърновския апелативен съд. С него е отменено решение № 104/15.08.07г.на Габровския окръжен съд,постановено по гр.дело № 179/06г.в частта,с която е уважен предявения иск по чл.97 ал.1 от ГПК/отм./ във вр.с чл.26 от ЗЗД и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен иска на същата страна против И. Ц. К. ,действащ лично и като ЕТ”О”и против Х. С. К. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба,оформен с нот.акт № 91/2006г.на нотариус Св. В. рег. № 093 в частта за апартамент № 1,находящ се в сградата на ул.”Б”№ 50,гр. Габрово. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила.
Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката счита,че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси,разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба ЕТ”О”е на становище,че не са налице твърдяните основания за касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК/отм./във вр.с чл.26 от ЗЗД въз основа на доказателствата по делото въззивният съд е приел,че не са налице релевираните в исковата молба основания за нищожност на договора- действия във вреда на представлявания по чл.40 от ЗЗД вр.с чл.26 ал.1 от ЗЗД,липса на съгласие – чл.26 ал.2 от ЗЗД и привидност на договора. Изложени са съображения,че имотите,предмет на атакувания договор,не били съпружеска имуществена общност,а собственост на Е. ,поради което не било необходимо съгласието на съпругата за извършване на сделката. Направен е извод,че дори и да се приеме наличието на СИО,ищцата е упълномощила ответника за извършване на всякакви разпоредителни действия,включително и покупко-продажба,да договаря цена,лице и други условия,както сам прецени. Ето защо е прието,че не са налице посочените от ищцата пороци на сделката – договаряне във вреда на представлявания и липса на съгласие за сключване на този договор от представлявания. При липсата на представен по делото писмен документ/обратно писмо/съдът е намерил за неоснователен и доводът за привидност на сделката.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос за валидността на сделката,както и процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест са съществени,но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. В ТР № 2 от 27.12.01г.по гр.дело № 2/01г.на ОСГК е прието,че презумпцията за съвместен принос по чл.19 ал.3 от СК се изключва от придобитото по време на брака от едноличния търговец,когато то е резултат на осъществяване на търговска дейност. Вещите,правата върху вещи и влоговете,придобити по време на брака в резултат на осъществяване на търговска дейност,не са съпружеска имуществена общност,когато са включени в търговското предприятие. Такава е настоящата хипотеза. Въпросът за тежестта на доказване при оборване презумпцията за съвместен принос е съобразен с трайната съдебна практика,че всяка страна доказва твърдяните от нея факти.
Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Към изложението не са приложени цитираните решения,които да обосновават твърдението на наличие на противоречива практика. Не е налице и основанието по чл.280 т.3 от ГПК – решен от въззивния съд съществен правен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,като развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти и неясноти на правните норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона,за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай. Доводите в изложението са относно правилността на решението и касаят преценката на доказателствата от решаващия съд. Същите биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1– 3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 88 от 27.06.08г.,постановено по в. гр.дело № 547/07г.на Великотърновския апелативен съд по жалба на К. Й. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.