О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София 15.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 500 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. у. –София-филиал П. чрез адв. М срещу решение № 1* от 28.10.08г.по гр.дело № 2274/08г.на Пловдивския окръжен съд,с което частично е отменено решение № 250 от 25.07.00г.по гр.дело № 4938/99г.на Пловдивския районен съд и в отменената част е постановено друго,с което жалбоподателят е осъден да заплати на П. Г. П. от гр. П. сумата 9133.11 лв ,представляваща дължимо възнаграждение за положени от него 457.80 часа извънреден труд за периода 19.02.99г.-10.07.99г.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което касаторът сочи като основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба П. П. моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е възникнало трудово правоотношение,по силата на което ищецът П е следвало да изработи 82 семинарни часа като гост -преподавател във филиала на ТУ в гр. П.,а в действителност е отработил 539.80 часа- 457.80 часа повече от уговореното в трудовия договор. Изложени са съображения,че статутът на гост-преподавателите е уреден в чл.52 от ЗВО и чл.44 от ПУДТУ,като в рамките на предоставената на страните от цитираната уредба договорна свобода отношенията с ищеца са оформени като трудови,следователно намират приложение разпоредбите на чл.262 от КТ относно заплащането на положения извънреден труд.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК-решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Под точно прилагане на закона се разбира еднообразно тълкуване на закона,а развитие на правото ще бъде налице,когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона,което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми,когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н.,какъвто не е настоящия случай. Повдигнатият материалноправен въпрос относно полагането на извънреден труд от преподавателите във висшите училища не е съществен за изхода на спора,тъй като в случая е безспорно установено,че ищецът не е бил щатен преподавател,а гост-преподавател на трудов договор. Налице е утвърдена практика на ВКС по приложението на разпоредбите на КТ,регламентиращи извънредния труд – чл.143-чл.150 и чл.262 от КТ. Не се излагат конкретни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за това,че са били налице предпоставките на чл.262 от КТ за заплащане на положения извънреден труд,влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитие на правото.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 28.10.08г.,постановено по гр.дело № 2274/08г.на Пловдивския окръжен съд по жалба на Т. университет-София-филиал П.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.