О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София 09.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4833 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Б. Т. чрез адв. Г срещу решение № 340 от 13.05.08г.по в.гр.дело № 92/08г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 1* от 23.11.07г.на Пазарджишкия районен съд,постановено по гр.дело № 859/06г. С него е отхвърлен като неоснователен предявения от същата страна иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК,както изисква чл.284 ал.3 т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът не е доказал твърдението си,че към момента на внасяне на процесните земеделски земи в ТКЗС общият наследодател на страните В/починал на 4.02.1938г./ е бил техен собственик. Месец преди смъртта си В. И. е завещал на сина си Р. А. описаните в нотариалното завещание имоти и при липсата на доказателства завещателят да е притежавал и други имоти,освен тези,предмет на завещанието,съдът е счел за неоснователно възражението на ищеца,че същото придава на Р. А. качеството на заветник. Процесните земеделски земи били внесени в ТКЗС през 1956г.от Р. А. и от сина му Й. В. Заявени били за възстановяване от наследниците на Р. А. и същите са им възстановени от поземлената комисия.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Представеното от жалбоподателя Т. Т. изложение за допускане на касационно обжалване не съответства на разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК. Не са формулирани съществените правни въпроси,разрешени с противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложени са съдебни решения,които не са относими към конкретния случай. Касае се за преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на отделните казуси.
В изложението се излагат доводи по същество на спора,които касаят правилността на решението и процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата. Тези оплаквания биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 340 от 13.05.08г.,постановено по в. гр.дело № 92/08г.на Пазарджишкия окръжен съд по жалба на Т. Б. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.