О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1396
София 08.10.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1023 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. А. гр. К. чрез адв. Ц срещу решение № 76 от 18.03.09г.по гр.дело № 42/09г.на Старозагорския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 468 от 14.10.08г. по гр.дело № 26/08г.на Казанлъшкия районен съд. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ,предявени от същата страна против „Г”А. с. Г..
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „Г”А. моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 26 от 17.12.07г.на прокуриста на „Г”А. с. Г.,с която е прекратен трудовия договор на ищцата М. А. А., на длъжност „специалист маркетинг” в Д. ”М”, на основание чл.71 ал.1 от КТ,е законосъобразна,тъй като уволнението е извършено в рамките на уговорения шестмесечен изпитателен срок.
В разглеждания случай е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Повдигнатият материално правен въпрос относно повторното сключване на трудов договор със срок за изпитване”, е от значение за изхода на спора и е разрешен от съда в противоречие с приложените решения – решение № 98 от 4.04.00г.по гр.дело № 1083/99г.на ІІІ г.о.; решение № 1* от 17.10.02г.по гр.дело № 3053/01г.на ІІІ г.о..;решение № 234 от 23.04.01г.на ІІІ г.о. и решение № 1* от 3.10.05г.по гр.дело № 2800/03г.на ІІІ г.о. В тях е прието,че „верижни” договори със срок за изпитване са недопустими. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един такъв договор,и то преди окончателното приемане на работа. Следващо сключено допълнително споразумение с уговарянето на клауза за изпитване е недействително поради противоречието му със закона. В случая при липсата на категорични данни по делото ,че първоначално заеманата от ищцата длъжност „аналитик,ефективност на търговската дейност” и заеманата съгласно допълнителното споразумение от 29.05.05г. длъжност ”специалист маркетинг” са с различни трудови функции въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с цитираната практика на ВКС,което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Тъй като се касае за трудов спор жалбоподателката не дължи внасяне на държавна такса – чл.359 от КТ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 76 от 18.03.09г.,постановено по в.гр.дело № 42/09г.на Старозагорския окръжен съд по жалба на М. А. А..
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.