О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1512
София 05.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1207 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Й. Д. чрез адв. Б срещу решение № 147 от 10.06.09г.по в.гр.дело № 1096/07г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 27.02.07г.по гр.дело № 14288/06г. на Софийски районен съд,ГК,29 състав.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответникът по касационната жалба И. по б. е. при БАН моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е оставил в сила първоинстанционното решение,е отхвърлил предявения от Л. Й. Д. иск с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗоД. Прието е,че не е доказано ищцата да е била поставена в по-неблагоприятно положение спрямо другите научни работници в И. по б. е. при БАН и системно тормозена поради политическите си убеждения и произход.
Върховният касационен съд,състав на четвърто г.о.намира,че с въззивното решение е дадено разрешение на правен въпрос,а именно относно точното тълкуване на понятията „пряка или непряка дискриминация” и „равенство в третирането”,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците,изброени в разпоредбата на чл.4 ал.1 от този закон или на всякакви други признаци,установени в закон или международен договор,по който Република България е страна. По определение понятието”дискриминация” е установено със закон неравенство,унижаване и подценяване на граждани поради тяхната националност,раса,пол,е. ,религия,политически или други убеждения, национален или социален произход,икономическо положение или рождение,което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. В конкретния случай именно точното тълкуване на понятията”дискриминация” и „неравно третиране” е свързано с прилагането на нов закон,по който няма уеднаквена съдебна практика,което обусловя допустимостта на касационно обжалване при хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 147 от 10.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 1096/07г.на Софийски градски съд по жалба на Л. Й. Д..
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.