О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София 16.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 180 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. „БМФ”А. гр. В. срещу решение № 1* от 16.12.08г.по гр.дело № 1366/08г.на Варненския окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решението на Варненския районен съд,постановено на 1.02.07г.по гр.дело № 1727/07г. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ,предявени от В. И. К..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Приложени са решение № 169 от 2.06.97г.по гр.дело № 130/97г.на ІІІ г.о.на ВКС; решение от 18.01.08г.по гр.дело № 1051/07г.на СОС и решение от 30.11.07г.на СОС по гр.дело № 789/07г.
Постъпила е и частна касационна жалба от същата страна против определението на въззивния съд,обективирано в диспозитива на решението по гр.дело № 1366/08г.на ВОС,с което е оставено в сила определението на Варненския районен съд,постановено на 27.05.08г.по гр.дело № 1727/07г.по реда на чл.192 ал.4 от ГПК/отм./В изложението на основанията за допустимостта й се поддържа,че размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и въпросът е от значение за точното прилагане на закона,както и развитието на правото.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 202201/5.01.07г.на ген.директор на БМФ,с която е прекратен трудовия договор е ищеца В. И. К. на длъжност „началник ОТРЗ”на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ,е незаконосъобразна,тъй като не е налице приложеното основание за уволнение.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Касаторът не е обосновал кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос,разрешен в обжалваното решение в противоречие със съдебната практика,в т.ч.и с приложените съдебни решения,които са постановени по конкретни казуси и имат връзка с настоящия доколкото разглеждат въпроса на предпоставките на чл.328 ал.1 т.4 от КТ за упражняване субективното право на работодателя за прекрати трудовото правоотношение на това основание ,но са разрешени съобразно конкретните обстоятелства и доказателства за всеки отделен случай.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото,при наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.328 ал.1 т.4 от КТ.
Изложените оплаквания за необсъждане на доказателствата по делото касаят пороци на решението,свързани с правилната преценка на същите,което може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Частната касационна жалба е с обжалваем интерес под 1000 лв поради което на основание чл.274 ал.4 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 16.12.08г.,постановено по гр.дело № 1366/08г.на Варненския окръжен съд по жалба на „П”А. гр. В..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба вх. № 49381/30.12.08г.на „П”А. гр. В. против определението на въззивния съд от 16.12.08г.,с което е оставено в сила определението на Варненския районен съд ,постановено на 27.05.08г.по гр.дело № 1727/07г.по реда на чл.192 ал.4 от ГПК,на основание чл.274 ал.4 от ГПК.
В частта,с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане,определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.