О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1418
София 14.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1069 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. /М./Б. Ф. чрез адв. Б адв. Г. П. срещу решение № 24 от 24.03.09г.по гр.дело № 728/08г.на Великотърновския апелативен съд в частта,с която е отменено решение № 129 от 8.10.08г. по гр.дело № 148/08г.на Русенския окръжен съд и е отхвърлен предявения от същата страна иск против „Д”А. гр. Р. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на терен от 59 490 кв.м.и построените в него сгради,описани в исковата молба,находящ се в землището на с. Н.,Русенска област в размер на 11 929.61 лв за периода от 1.01.2005г.до 20.11.06г.,ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата,и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от влезли в сила съдебни решения.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
В разглеждания случай е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Повдигнатият материално правен въпрос относно правната квалификация на спорното материално право е разрешен от съда в противоречие с приложените съдебни решения -решение № 42 от 16.03.98г.по гр.дело № 376/г.на Русенския районен съд; решение № 350 от 25.06.02г.по гр.дело № 547/01г на ВКС,ІV г.о.;решение № 1* от 5.02.01г.по гр.дело № 976/00г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 89 от 25.04.05г. по гр.дело № 17/05г.на Великотърновския апелативен съд. Същите са постановени по идентични казуси,касаещи същия спорен имот за предходни периоди от време. В тях правоотношенията между страните са разглеждани от съдилищата на плоскостта на неоснователното обогатяване. В обжалваното решение въззивният съд е приел,че е налице съсобственост между страните,поради което е квалифицирал спорното материално право по чл.31 ал.2 от ЗС. Правата на ищцата и по предходните дела и по настоящото произтичат от един и същ правопораждащ факт – реституция по силата на ЗВСОНИ. Налице е противоречие между приетото с обжалваното решение и цитираната практика по повдигнатия мате риалноправен въпрос,което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 24 от 24.03.09г.,постановено по в.гр.дело № 728/08г.на Великотърновския апелативен съд по жалба на М. /М./Б. Ф.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 238.60 лв,като при неизпълнение жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.