4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
гр.София, 10.10.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 246 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.12.2011г. по гр.д.№991 / 2011г., с което Окръжен съд Пазарджик е отхвърлил предявените от С. Й. искове срещу Р. з. о. к. – П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – С. Й. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото– основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, 1 – 3 ГПК.
Ответникът Р. з. о.к. – П.в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от С. Й. срещу Р. З. к. – [населено място], искове за прогласяване недействителността на допълнително споразумение №19 от 17.03.2011г. сключено между ищцата – жалбоподател и Р. З. к.-гр.П., и за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. Й., извършено със заповед №ЗП-3/04.04.2011г. издадена на основание чл.71 ал.1 от КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането й без работа в резултат на незаконно уволнение ведно със законната лихва, считано от 01.06.2011г.
Прието е за установено по делото, че ищцата е започнала работа в ответната РЗОК, считано от 19.01.2009г., като във връзка с проверка на качествата й да изпълнява длъжността на която се назначава ”главен специалист”, с място на работа – отдел „Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на медицинска помощ, дентална помощ и аптеки”, сектор ”Предварителен и последващ контрол-ПИМП, СИМП, ИСП” в РЗОК [населено място], първоначално с нея е сключен договор със срок за изпитване в полза на двете страни, за 3 месеца – от 19.01.2009г. до 18.04.2009г. по чл.70 ал.1 КТ.
Установено е също така, че с последващо допълнително споразумение и преди предходния договор да стане окончателен по реда на чл.70 ал.2 КТ, №59 от 04.03. 2009г. на основание чл.119 във връзка с чл.70 ал.1 и чл.67 ал.1 т.1 КТ е изменено трудовото правоотношение, като ищцата се преназначава на друга длъжност „Старши експерт-пресцентър и работа със здравно осигурени граждани”, с код по НКПД 2471-6026, като отново е предвидена клауза със срок за изпитване до 18.04.2009г., тоест, сключени са последователно два трудови договора със срок за изпитване на работника за работа на две различни длъжности. Прието е, че с изтичането на срока за изпитване на 18.04.2009г. и поради непрекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.70 ал.2 КТ трудовият договор е станал безсрачен за длъжността ”Старши експерт-пресцентър и работа със здравно осигурени граждани”. С допълнително споразумение №19 от 17.03.2011г. на основание чл.119, чл.71 ал.1 във връзка с чл.67, ал.1 т.1 КТ и утвърдено длъжностно разписание на РЗОК-Пазарджик, в сила от 01.03.2011г., ищцата, считано от 17.03.2011г. се преназначава от длъжност ”старши експерт- Пресцентър и работа със ЗОГ”, на длъжност „младши експерт” в отдел ”Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на извънболнична медицинска и дентална помощ и аптеки”, сектор „Жалби, лекарствена комисия и заверка на РК”, с код по НКПД 2422-5040. Уговорен е срок на изпитване до 16.09.2011г., а след изтичането му за неопределено време и при условията на пълен работен ден. Това допълнително споразумение е подписано както от работодателя така и от ищцата и й е връчено на 17.03.2011г. на която дата й е връчена срещу подпис и длъжностната характеристика за тази длъжност.
Съдът е приел, че в този случай може да се извърши проверка годността на работника да изпълнява новата длъжност ”младши експерт” в сектор „Жалби, лекарствена комисия и заверка на рецептурни книжки” към отдел ”Договаряне, обработка и контрол на изпълнението на извънболнична медицинска и дентална помощ и аптеки”. Посочено е, че е възможно да бъде уговорен срок за изпитване на работника, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, тъй като договорът се сключва за нова трудова функция, поради което допълнителното споразумение не противоречи на разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ. Прието е за неоснователно твърдението на ищцата – жалбоподател, че допълнителното споразумение е сключено при наличието на две взаимно изключващи се основания – договор за неопределено време и срочен договор.
Съдът е приел, че няма нарушение и на разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ. Посочено е, че новата длъжност, предвидена да се заеме от ищцата въз основа на процесното допълнително споразумение е съвършено различна по трудови функции. Изложени са съображения, за това че извършваната работа от ищцата на предишната длъжността коренно се различава по съдържание и естество от работата по последното споразумение, тъй като съпоставени двете длъжностни характеристики сочат на съществено различие – те са предвидени в различни отдели в структурата на РЗОК и по същество функциите са коренно различни.
Съдът е счел, че няма доказателства ищцата да е била и заблудена да подпише допълнителното споразумение с оглед посоченото в него основание по чл.67 ал.1, т.1 КТ. Съгласието на ищцата е надлежно дадено с факта на подписването на допълнителното споразумение-подписала е споразумението без възражения.
При тези данни съдът е счел уволнението за законно и е отхвърлил като неоснователни исковете за прогласяване недействителността на последното споразумение и за отмяна на уволнението, възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение ведно със законната лихва.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси от значение за спора за това кога следва да се приеме, че е упражнено действително психическо въздействие върху ищцата за да вземе тя противно на волята си решение да подпише допълнително трудово споразумение, допустимо ли е сключване на договор с уговорка за изпитване при вече сключен трудов договор или тя е възможна само при първоначално сключен договор, какъв е законовия начин за връчване на заповед за прекратяване на трудов договор и включването на клауза за срок за изпитване представлява ли злоупотреба с право от страна на работодателя. Прилага решение от 02.11.2000г. по гр.д.№244/2000г. на ВКС, в което е прието, че когато волята на работника не е свободно формирана не е налице постигнато съгласие по чл.119 КТ, в този смисъл и представеното решение от 01.10.1999г. по гр.д.№24/1999г. на ВКС, решение от 18.02.2000г. по гр.д.№1132/1999г. на ВКС, в което е прието, че договор за изпитване може да се сключи в рамките на срочен или безсрочен договор само при постъпване на работа, решение постановено по реда на по чл.290 ГПК от 28.04.2010г. по гр.д.№1023/2009г. ІVг.о, на ВКС, в което е прието, че законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен – чл.71 ал.2 КТ, като по изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл.119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя. Представяните определения на състави на ВКС и решение на въззивен съд, за което няма данни да е влязло в сила, които не следва да се съобразяват от съда при преценка за допустимост на касационното производство. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото
Настоящия съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси от жалбоподателката. В практиката на ВКС, изразена в решение от 24.01.2012г. по гр.д.№1783/2010г. ІVг.о. на ВКС и решение от 11.01.2011г. по гр.д.№228/2010г. на ВКС-ІІІ г.о., е прието, че няма пречка да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е. за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Приема се, че тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, представлява сключване на нов договор между същите страни – промяната действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата и ако по реда на чл.119 КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че за новата трудова функция е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор, тъй като той не запазва действието си. Практиката на съдилищата не е противоречива и не се налага промяна в установената такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.12.2011г. по гр.д.№991 / 2011г. на Окръжен съд Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: