О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр.София, 24.04.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N52 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.10.2012г. по гр.д.№2809/2012г., с което ОС Пловдив е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Г. К. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Г. К. искове срещу Б. н. т. на осн. чл. 344, ал.1 т.1 – 3 КТ, за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ЧР28/ 27.06.2011г., на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ, за възсатновяване на длъжност ”звукорежисьор” в РТВЦ-Пловдив и заплащане на обезщетение в размер на 4 438,32 лева. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е заемал длъжността “звукорежисьор”-/Дирекция „Б. Свят и Региони”, Продуцентски център „Б. Региони”,/ Р. Телевизионен център Пловдив, Направление ”ТВ Реализация” и с атакуваната заповед, връчена лично на 27.6.2011г., трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 28.6.2011 г., на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата.
Съдът е счел за установено, че съкращението е реално и е извършено съгласно Заповед № 135/11.04.2011г., взета на осн. Решение на УС в протокол № 27/1.4.2011г., на Генералния Директор са извършени промени в структурата и щатното разписание, като се закрива РТВЦ Пловдив – 70 щатни бройки, в това число 2 щатни бройки от длъжността „звукорежисьор” в направление „Реализация” и се открива „Дирекция „Б. Свят и региони”, Продуцентски център „Б.-Региони” – РТВЦ Пловдив с 48 щатни бройки, като в Направление „ТВ производство” се предвижда 1 щатна бройка „звукорежисьор”.
Съдът е приел, че съгласно Протокол на назначената комисията за подбор от 11.4.2011г. е взето решение за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя, като приложени към същия са и две карти за неговата оценка и на другия служител, заемащ същата длъжност, който е получил по-високи оценка по повече от показателите, касаещи нивото на изпълнение на трудовите задължения и е с повече от 20 точки общо. Съдът с оглед на тези данни е счел, че в случая правото на подбор е упражнено въз основа на установените в чл. 329 КТ критерии и че са налице всички предпоставки на чл.328, ал.1, т.2 КТ за прекратяване на трудовия договор, поради което уволнението е законно.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но не посочва нито един правен въпрос от значение за спора, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а прави само оплаквания за неправилност на постановеното решение. Представя решения на състави на ВКС постановени във връзка с приложение разпоредбата на чл.328, ал.1,т.2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС в изложението следва да е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Прието е, че касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК. В случая жалбоподателят посочва само основания за неправилност на решението, а е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.10.2012г. по гр.д.№2809/2012г. на ОС Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: